2
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 24.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1035/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Многопрофилна областна болница за активно лечение [фирма], [населено място] срещу решение № 526 от 14.12.2017 г. по гр. дело № 794/2017 г. на ОС /Окръжен съд/ – Велико Т..
Ответниците по касация Л. Х. Г., И. И. Ч., [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което е потвърдено решение № 495 от 05.07.2017 г. по гр. дело № 3722/2015 г. на РС /Районен съд/- Велико Т. за отхвърляне на предявените от М. [фирма], [населено място] против Л. Х. Г., И. И. Ч., [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са поставени въпроси, първият от които е формулиран, както следва: „Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят формирането на извод за липса на умисъл по чл. 21, т. 1 от ЗДФИ?“. По този въпрос страната общо е посочила, че с оглед постоянната практика на ВКС /неуточнена/, съдът бил длъжен да прецени всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи свои правни изводи. Касаторът противоречиво е заявил, че съдът от една страна не е обсъдил всички събрани доказателства, а от друга е заявил, че той е изпълнил това свое задължение „формално“. В заключение лаконично е отбелязано, че поставеният въпрос и посоченото във връзка с него в касационната жалба обуславя наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод се налага от това, че касаторът е поставил въпроса, съобразно своите интерпретации на въззивното решение и с оглед оплакванията за неговата незаконосъобразност, без оглед на мотивите на въззивния съд, който е изложил и обосновал подробно разбирането си за липса на умисъл по чл. 21, т. 1 ЗДФИ. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на настоящия касатор за това, че не била оборена презумпцията на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Този свой извод съставът е мотивирал с разрешенията, дадени с т. 12 от ППВС № 5/1955 г., както и е извел съображенията си от по – новата практика на ВКС, като е очертал презумптивната доказателствена сила на фактическите констатации в акта за начет и е посочил въз основа на това, че умишлената форма на вина не е факт, а правен извод, дължим въз основа на фактите, като такива факти в конкретния случай не са установени. Така е направен и извода, че поведението на Г. не е било противоправно по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ и съответно не е установено да е умишлено. С оглед тези мотиви на въззивния съд, така формулиран въпросът няма правно значение за селектиране на касационната жалба. Не променят същия извод и общо противоречивото пояснение, направено към въпроса, с което страната не е въвела уточняващо общото му съдържание изложение, свързано с конкретни доказателства, искания и възражения, които според нея съдът не бил обсъдил. Противоречиво заявеното твърдение, че от една страна съдът не обсъдил събраните доказателства, а от друга страна направил това формално установява единствено несъгласие с изводите на състава, което се квалифицира, като довод за неправилност на въззивното решение, неотносим към тази фаза на касационното производство. Страната не е въвела валидно и допълнителен селективен критерий, като е посочила две основания, които не могат да бъдат заявени кумулативно, тъй като наличието на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК изключва фактическият състав на чл. 280, ал. 1, т. 3 и обратното, заявеното от страната, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се опровергава от цитираната в касационната жалба и приложена многобройна практика по приложението на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Извън това следва да се отбележи, че и направеният бланкет към касационната жалба установява липса на конкретни доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като дефинитивно и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС мотивирането на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде направено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационният съд не може да извежда служебно предпоставките за допускане на касационен контрол от обстоятелствата и доводите в касационната жалба.
Касаторът е поставил, като втори и трети въпрос следните : „Представлява ли субект на отговорността по чл. 23, т. 3 ЗДФИ лице, работещо по трудово или служебно правоотношение в проверявана организация или лице, на което с нарочна заповед на работодателя е възложено да упражнява инвеститорски контрол във връзка с конкретен договор за изпълнение на строителни дейности, вкл. извършване на проверки относно качество, количество, стадии на изпълнение, технически и други на извършваните строителни дейности, на което лице съобразно длъжностната характеристика за заемната от него длъжност не е възложено да упражнява контрол върху бюджетната, финансово- стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице?“ и „Учреденото упълномощаване в сключен договор за обединение /гражданско дружество/, включващо извършване на всички правни и фактически действия пред трети физически и юридически лица, има ли действие в развило се по реда на ЗДФИ начетно производство във връзка с извършвана проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените разходи по сключен договор, за изпълнението на който е сключен договорът за обединение?“. Дори и от така цитираните въпроси да бъде изведен релевантен въпрос, то налице би било единствено общото основание. И двата въпроса страната е поддържала в хипотеза на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В случая касаторът не е обосновал допълнително основание по тази разпоредба, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретни разпоредби, когато съдържащата се в тях правна уредба е непълна, неясна или противоречива. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По този начин касаторът не е аргументирал нито един довод, относим към това основание. За това настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът е поддържал и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК. Това основание същият е обосновал с разбирането си, че посочените в касационната жалба „основания за очевидна неправилност“ водели до извод за очевидно неправилно приложение на материалния закон при определяне това, кои лица могат да бъдат субекти на отговорността по чл. 23, т. 3 ЗДФИ, по въпроса за умисъла по чл. 21, ал.1, т. 1 ЗДФИ и по въпроса за действието на упълномощаването. Обобщено е и разбирането за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, разгледани по – горе, като основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с изложените доводи от жалбоподателя трябва да се има предвид следното. Касаторът не е съобразил при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се съдържа и не се извежда, нито има еднакви предпоставки с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК са самостоятелни предпоставки за селектиране на касационните жалби и не могат да се предявяват кумулативно, както е процедирала страната. Затова със съображенията, развити във връзка с чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК не могат да се обосноват предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както неправилно счита касатора. Относно липсата на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК трябва да се има предвид още и следното. Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Посочените от същия предпоставки за допускане на касационен контрол, като неустановяващи поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не обосновават приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. Общите оплаквания за неправилност на въззивното решение и бланкета към касационната жалба, съдържаща оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, са без правно значение за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 526 от 14.12.2017 г. по гр. дело № 794/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: