5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 26.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5290/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационната жалба с вх.№ 160352/ 23.12.2015г. по описа на СГС, подадена от Н. Д. Р. срещу решение от 16.11.2015г., постановено по гр.д. 7053/2014г. на СГС ІІ Д въззивен състав, в частта, в която е отхвърлен иск, предявен от Н. Д. Р. срещу [фирма] по чл. 200, ал.1 КТ за сумата над 45000лв. до 60000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от причинена трудова злополука, настъпила на 25.07.2008г.. С въззивното решение е отменено решение от 28.01.2014г., постановено по гр.д. 30338/2011г. на СРС, 60-ти състав в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Р. срещу [фирма] по чл. 200, ал.1 КТ за сумата над 30000лв. до 45000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от причинена трудова злополука, настъпила на 25.07.2008г. и вместо това работодателят е осъден да плати още 15000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва от 25.07.2008г. до окончателното плащане и е потвърдил решението на СРС в останалата част, в която е отхвърлен иска над 45000лв. до 60000лв..
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят формулира следните въпроси: достатъчно ли е само нарушение на инструкциите на работодателя за наличие на груба небрежност или е необходимо да са налице и други предпоставки; има ли наличие на груба небрежност при неосигуряване на безопасни условия на труд. Подържа се допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В отговора на касационната жалба, ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
ВКС, състав на ІІІ ГО, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съобрази следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу въззивно решение, постановено по гражданско дело с цена на иска над 5000лв.. Жалбата е редовна, съгласно чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск на Н. Д. Р. срещу [фирма] по чл. 200, ал.1 КТ за сумата 60000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от причинена трудова злополука, настъпила на 25.07.2008г.. За да определи обезщетение в размер на 45000лв. неимуществени вреди, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при трудова злополука, настъпила на 05.08.2008г., вследствие на притискане от ел.товарна количка при придвижване на работничката в склад през време и по повод на извършваната работа, ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в открито счупване на костите на дясната подбедрица, травматична лезия на десния фибурален нерв, които са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Болките и страданията са били най- интензивни непосредствено след инцидента, след оперативните интервенции и при рехабилитационните процедури. Тя е ползвала патерици около 5 месеца, тъй като е имало забавено костно срастване. Към настоящия момент са налице остатъчни посттравматични изменения, а именно: значителен тъканен дефект в областта на долна трета на дясна подбедрица, контрактура до анкилоза /обездвижване/ на дясна глезенна става, тежка периферна лезия на десния фибурален нерв. В перспектива се очаква затруднена походка, липса на движение в дясна глезенна става, оток и изстиване на ходилото при продължително стоене права. От правна страна въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението по справедливост се определя въз основа на всички конкретно установени, обективно съществуващи обстоятелства за характера и степента на увреждането, видът и продължителността на търпените болки и страдания и е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.. Също така въззивният съд е приел, че е основателно възражението за съпричиняване, направено от работодателя в срока за отговор на исковата молба на основание чл. 201, ал.2 КТ. Според въззивният съд грубата небрежност е такава степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най- небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила изисквания за безопасност, както и че това му поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Въззивният съд е приел, че ищцата е била инструктирана при преминаване в склада с ел. товарни колички да извика и да се обозначи пред останалите работници за присъствието си, но такова действие не е било извършено от нея, поради което е налице груба небрежност и с поведението си е съпричинила вредоносния резултат. Съдът е определил размер на съпричиняване 10%, поради което е приел, че искът е основателен за 45000лв..
При така поставените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящата касационна инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Първият поставен въпрос „достатъчно ли е само нарушение на инструкциите на работодателя за наличие на груба небрежност или е необходимо да са налице и други предпоставки“ не е обуславящ, тъй като въззивният съд при тълкуването на понятието „груба небрежност“ не е приел, че грубата небрежност като форма на вина се предполага, а е приел нещо различно, а именно, че грубата небрежност е такава степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най- небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Въззивният съд е приел, че този факт е установен от доказателствата по делото и не е приел, че наличието на този факт се установява само от нарушението на инструкцията за безопасност. Според въззивния съд, работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила изисквания за безопасност, както и че това му поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като ищцата е била инструктирана при преминаване в склада с ел. товарни колички да извика и да се обозначи пред останалите работници за присъствието си, но такова действие не е било извършено от нея, поради което въззивният съд е приел наличието на груба небрежност като форма на вина.
Вторият поставен въпрос „има ли наличие на груба небрежност при неосигуряване на безопасни условия на труд“ също не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че на ищцата не са били осигурени безопасни условия на труд. По този фактически въпрос дали са били осигурени безопасни условия на труд, въззивният съд не се е произнесъл. Такова възражение е било направено от ищцата едва с писмените бележки пред първата инстанция и след това същото такова е направено и в отговора срещу въззивната жалба на работодателя, но въззивният съд не е преценил допустимостта му, както и фактите, на които се е позовала ищцата във възражението.
Съгласно т.р. 1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на решението, поставените в изложението правни въпроси следва да се отнасят до решаващите мотиви на въззивната инстанция, да са включени в правния спор и да са обусловили правните изводи на съда, както и да е налице допълнително основание в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
В случая общата предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване липсва, защото поставените въпроси не са обуславящи, въззивният съд не е дал отговор на тези въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7844 от 16.11.2015г., постановено по в.гр.д. 7053/2014г. на СГС ІІ Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: