О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4438/2017 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 6279 от 27.06.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд /ВКС/, подадена от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ /П./, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. К., с искане за допълване на определение № 489 от 20.06.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Ответницата по молбата – Г. С. С. от [населено място] е депозирала отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е изразила становище за неоснователност на исканията за допълването на определението в частта му за разноските и е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 489 от 20.06.2018 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 5003 от 07.07.2017 г. по гр. дело № 15366/2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданска колегия, ІV – „Д“ състав. В отговора на касационната жалба, ответникът по същата и молител в настоящото производство, е направил искане за присъждане на разноски за производството по чл. 288 ГПК, като е приложил договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017 г., удостоверяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., с вписан начин на плащане – по банков път и незаверено интернет извлечение от банкова сметка, което няма реквизитите на свидетелстващ банков документ. С цитираното определение постановено по реда на чл. 288 ГПК не са присъдени съдебните разноски. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които обаче следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая заплащането на съдебните разноски – 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение не е установено с цитирания по – горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начина на плащане – по банков път, тъй същото не е документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането /фактура, платежно нареждане, извлечение от банкова сметка и др./. Представеното извлечение от банкова сметка не е приложено по делото в оригинал, нито е заверено от процесуалния представител по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата, поради което не би могло да обоснове извод за доказаност на извършеното плащане по банков път. Освен това приложеното извлечение от банкова сметка на адв. Г. К. не дава основание да се направи извод, че молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за извършена правна защита и съдействие от процесуалния представител именно по настоящото дело – гр. дело № 4438/2017 г. на ВКС, IІІ г.о. Ето защо, независимо от изхода на спора, касаторът не дължи на ответника по касация заплащане на направените от последния разноски в касационното производство, предвид липсата на доказателства за действително извършени такива, съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 6279 от 27.06.2018 г. по регистъра на Върховния касационен съд, подадена от „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ /П./, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. К., с искане за допълване на определение № 489 от 20.06.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: