3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 14.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4610/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК, образувано по частна жалба на П. П. Н. против определение № 208 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 2991/2014 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, първо отделение. С обжалваното определение, състав на Върховния касационен съд, е оставил без разглеждане касационната жалба на П. П. Н. срещу решение № 30 от 14.02.2014 г. по гр. дело № 451/2012 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по жалбата – [фирма], [населено място], поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С определение № 625 от 06.08.2014 г. по настоящето дело Върховният касационен съд /ВКС/ е спрял производството по ч. гр. дело № 4610/2014 г. до приемане на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2014 г.
С разпореждане № 97/21.03.2016 г. на съдията докладчик по ч. гр. дело № 4610/2014 г. на ВКС е постановено делото да се докладва за възобновяване след постановяване на ТР на ОСГК на ВКС по т. дело № 4/2015 г.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, като констатира, че тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на Общото събрание на гражданска колегия е обявено на 06.11.2017 г. намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК производството трябва да започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на частната жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разрешенията, приети с цитираното ТР на ОСГК на ВКС, когато негаторния иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, какъвто е петитума на негаторния иск, предявен от П. П. Н. – ответникът да премахне част от дясната крилна стена на река Видима, която е изградил и навлиза с около 20 метра в собствения имот на ищеца с кад. № 52218.21.85 по КК на [населено място] и да намали нивото на пътя, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията. Върху този размер се определя дължимата такса. Когато оценката на разходите за материали и труд представлява затруднение цената на иска се определя от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В процесния случай, както вече се посочи ищецът е предявил негаторен иск с петитум – ответникът да премахне част от дясната крилна стена на река Видима, която е изградил и навлиза с около 20 метра в собствения имот на ищеца с кад. № 52218.21.85 по КК на [населено място] и да намали нивото на пътя. Съобразявайки предмета на заявената претенция и приетите правни разрешения, развити с посоченото ТР на ОСГК на ВКС, настоящата съдебна инстанция приема, че искът е оценяем. Цената на иска според чл. 70 ГПК се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, като въпросът за същата може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определена от съда цена на иска става окончателна, не може да бъде променяна, освен в хипотезата на чл. 214 ГПК /изменение на размера на иска/. В този смисъл са разрешенията, приети от ОСГК на ВКС в тълкувателни решения по т. дело № 8/2012 г. и по т. дело № 4/2014 г. Необходимо е са се посочи още, че настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. От исковата молба е видно, че негаторния иск е заявен, като оценяем, а като цена е посочена данъчната оценка в размер на сумата 282.96 лв. /изрично след отразяване на данните по чл. 127, ал. 1, т. 2, по т. 3 е посочена данъчната оценка на имота/. Посочената цена съвпада с данъчната оценка, определена в удостоверение, издадено от [община], изх. № 398/16.06.2009 г. Въпросът относно цената на иска не е повдиган нито служебно от съда, нито от ответниците до първото съдебно заседание, не е преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК. По делото няма други данни за определяне цената на иска. Ето защо следва да се приеме, че няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. С оглед на изложеното определението на касационния съд, предмет на настоящата частна жалба следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 4610/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 от 10.06.2014 г. по гр. дело № 2991/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: