3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 26.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2106/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 101/13.03.2017г. по в.гр.д. 87/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение на Пазарджишки районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за сумата от 1260лв. за периода от 10.10.2016г. до 07.01.2017г. като ответникът е осъден да плати на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 1260лв. за периода от 10.10.2016г. до 07.01.2017г. и е потвърдено решението на Пазарджишки районен съд в останалата част, в която са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от К. П. К. срещу [фирма].
В срока за отговор ищецът К.К. е възразил срещу допускането на касационната жалба до разглеждане и срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът К. К. твърди в исковата молба, че е работил по трудов договор при ответника на длъжност „шлосер“, но трудовото му правоотношение е било незаконно прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ- обективна невъзможност да изпълнява трудовите задължения, тъй като не са налице такива обстоятелства, които да причинят невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Ищецът е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ.
В срока за отговор ответникът работодател е възразил, че за времето от м.април 2016 до м.юли 2016г. ищецът няма нито един пълен отработен месец, което представлява непреодолими причини за изпълнение на работата.
Този трудов спор между страните е разрешен от въззивния съд в полза на работника, като в решението е прието от фактическа и правна страна, че ищецът е отсъствал от работа в продължение на три месеца, поради ползването на платен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност, които обстоятелства не представляват фактическа невъзможност за изпълнение на трудовата функция. Въз основа на тези изводи, въззивният съд е уважил предявените искове, като преди това в открито заседание е извършил констатация на вписванията в трудовата книжка на ищеца.
В Изложението по чл. 281, ал.3, т.1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът подържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по довода, че работникът е отсъствал повече от 3 месеца и реално не е изпълнявал трудовия договор и това е довело до прекратяване отношението по чл. 328, т.12 КТ?; 2. Допустимо ли е въззивната инстанция да извършва констатация на трудовата книжка, след като това е направено от първата инстанция?; 3. Може ли да се присъждат разноски за първа инстанция след като това не е претендирано от ищеца?
По поставените въпроси има трайно установена и задължителна практика на ВКС, че съдът дължи произнасяне по всички възражения и искания на страните /р.№283-2014-ІV ГО/, фактът на оставане без работа след уволнение се доказва чрез констатация на трудовата книжка /т.р.№6-2014-ОСГК/ и съдът присъжда разноски, когато са поискани /р.№ 45-2010-І ТО/.
При тези данни относно правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд, подържаното основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и задължителната практика, ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съгласно т.р. №1-2010- ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по поставения правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и при условие, че по поставения въпрос има установена задължителна практика, на която въззивното решение съответства, касаторът следва да обоснове необходимост от изменението на практиката, поради изменение на обществените условия или законодателството, а в случай, че по поставения въпрос не е налице задължителна практика, касаторът следва да обоснове необходимост от създаването на такава практика, поради наличието на неясна, противоречива или непълна правна норма.
В случая първите два въпроси са обуславящи, тъй като са включени в предмета на спора и формират правните изводи на въззивния съд, но по тези въпроси, въззивният съд е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, а касаторът не е обосновал наличието на основание за изменението и, нито съдът установява наличието на такива предпоставки- изменение на обществените условия или на законодателството.
Третият въпрос е неотносим за настоящото производство, тъй като касае приложението на чл. 248, ал.1 ГПК, а производството по чл. 248 ГПК се развива самостоятелно и независимо от производството по чл. 288 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101/13.03.2017г. по в.гр.д. 87/2017г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: