4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 30.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3737/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на адв. П., назначена за особен представител на М. И. Х. срещу въззивно решение № 1726/15.03.2017г. на СГС, с което е потвърдено решение на СРС от 17.04.2016г., с което са изменени мерките относно родителските права върху роденото дете С. И. С. като ги предоставя на бащата И. С. Д. и е определен режим на лични контакти на майката- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и тридесет дни през лятото и петнадесет дни през зимата, по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата и е осъдил майката да плаща издръжка в размер на 90лв. месечно. Жалбата съдържа мотивирано изложение на касационните основания и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока за отговор ищецът И. Д. е възразил, че въззивното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищецът И. Д. твърди в исковата молба, че бракът му с ответницата бил прекратен със споразумение, съгласно което родителските права върху детето С. С. били предоставени на майката, но от 2009г. не бил виждал детето, а през 2012г. бил осъществил последния контакт с детето по телефон. Иска изменение на мерките като родителските права да бъдат предоставени на него.
Ответницата чрез назначения и особен представител по чл. 47 ГПК е възразила срещу искането за изменение на мерките. СРС е предоставил упражняването на родителските права на бащата като се е позовал на критериите, установени в ППВС №1/12.11.1974г., а СГС е потвърдил изцяло решението на СРС като е препратил към мотивите на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е изложил и собствени мотиви, че промяна в обстоятелствата по чл. 59, ал.9 СК са отчуждаващото поведение на майката, полът и възрастта на детето и липсата на родителски капацитет на майката, наличието на родителски капацитет на бащата, както и добрите битови условия и социална среда при него.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице по въпроса „На кои критерии съдът следва да се спре, за да прецени кой е „най- добрият интерес на детето“ при искане за промяна на упражняването на родителските права, когато някои от критериите визирани в пар.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето навеждат на промяна, а други не?“
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК се допуска, когато поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или когато по поставения въпрос е необходимо тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, при липса на задължителна практика или за изменение на съществуваща задължителна практика поради промяна в обществените условия.
В случая относно подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което не е изпълнена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване и не може да се извърши проверка за наличие на специалната такава- разрешаването на въпроса да е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал наличието на предпоставките на правната норма. Освен това по поставения въпрос е налице формирана трайна и задължителна практика на ВКС /ППВС №1-74/, с която въззивният съд се е съобразил, а касаторът не е обосновал някаква необходимост за изменението и.
В обобщение ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1726/15.03.2017г., постановено по гр.д. 8759/15г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Според мен касационното обжалване следва да се допусне служебно поради вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се прецени дали ищецът има правен интерес от предявяване на иска, при условие, че от 2009г. няма известие от майката и детето и същите се издирват продължително време чрез И. без резултат.
Съдия:
/Ал.Цонев/