6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4438/2017 г.
Производството по § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 111079/24.08.2017 г. по регистъра на СГС /Софийски градски съд/ на Г. С. С., подадена чрез адвокат С. М. Л. – Н. против решение № 5003 от 07.07.2017 г. по гр. дело № 15366/2016 г. на СГС, ГК, ІV – „Д“ състав.
Ответникът Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Г. Б. К. и адвокат Г. И. М. поддържа становище за недопускане на касационна проверка на въззивното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 131851 от 29.09.2016 г. по гр. дело № 18540/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, 63 състав, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ, предявени от настоящата жалбоподателка против ответника по касация и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 500 лв., като въззивният съд е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 600 лева.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Оборването на презумтивната доказателствена сила по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност на работодателя при упражняването на правото му да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя следва да се извърши с посочването само на едно обстоятелство или е допустимо да бъде извършено с навеждането на няколко обстоятелства, които преценени в тяхната съвкупност да обусловят извода за недобросъвестност и тенденциозност от страна на работодателя.“
Въпросът е поставен, без оглед на решаващите мотиви на въззивната инстанция, тъй като свързването на процесуалната дейност на ответника по претенциите по оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ с броя на обстоятелствата /едно или няколко, според редакцията на текста/, с които се провежда преодоляването на предположението за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения не е обстоятелство, стоящо за разрешаване в спора и съответно не е обусловило мотивиране на конкретни изводи. Съображенията относно приложението на чл. 8, ал. 2 КТ, формирани във връзка с установените по делото факти засягат няколко обстоятелства, от които е изведен крайния извод за действие на презумпцията, вследствие необорването й от работодателя. Първото обстоятелство е, че изискването за образование /магистър с професионално направление – икономика или право/ е въведено през месец юни 2015 г., когато трудовия спор по предходното уволнение на ищцата /спор за законността на заповед № 569/23.07.2014 г. на министъра на околната среда и водите/ не е приключил, от което е обоснован извод, че изискването по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не е направено с цел уволнение на ищцата, тъй като работодателят й не е могъл да предвиди изхода на предходното дело, за да въведе изисквания, на които тя не отговаря. Второто обстоятелство е, че доказването на приложеното основание за уволнение и неговата преценка се контролира от съда за всеки отделен случай, независимо от мотивите, обосновани в решение по правен спор с предмет предходното уволнение. Третото обстоятелство, по което е мотивирано разбирането на въззивната инстанция за липсата на злоупотреба с права от ответника по исковете е завършения от ищцата втори курс, специалност М., факт която работодателят според жалбоподателката не съобразил, като не й дал срок да удостовери образованието си. Съставът на СГС е преценил, че от посоченото обстоятелство следва, че към 15.02.2016 г. /подаване на заявление от въззивницата за възстановяване на предишната работа/, същата не е завършила конкретното образование, продължила е обучението си, а неговото завършване след прекратяване на трудовото правоотношение е ирелевантно. Така направените изводи не са в отклонение от разрешенията, приети от ВКС по гр. дело № 3868/2013 г. на ІV г.о. по въпроса, разгледан от състава. В съответствие с разрешенията в цитираната практика от касатора /решения по гр. дело № 3086/2014 г., ІV г.о., гр. дело № 2600/2014 г. на ІV г.о., гр. дело № 680/2012 г. на ІV г.о./ са изводите на СГС по въпросите, разгледани от ВКС. Определението по гр. дело № 3887//2016 г. на ІІІ г.о. не е практика и позоваването на него е ирелевантно. В случая, от значение за селектирането на жалбата е липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, произтичаща от поставяне на въпрос, формиран от становище на страната и съответно непоставянето на въпрос, по който са обосновани решаващите мотиви, както и позоваването на практика, която е съобразена от СГС. П. от липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в редакцията преди изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 86 /2017 г. е недопускане на касационен контрол.
Вторият въпрос е формулиран, както следва:
„При преценката за недобросъвестното упражняване на трудовите права от страна на работодателя следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства, които да бъдат анализирани в тяхната съвкупност и последователност, включително и факта, че предходното уволнение на служителя по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е било признато за незаконно поради злоупотреба с право по чл. 328, ал. 1 КТ.“
Не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът е по обосноваността на изводите, приети от СГС – основава ли се преценката на събраните доказателства и конкретно имат ли значение мотивите на съда по друго, предходно уволнение. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, в кръга на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК не се включват тези, които третират правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Цитираният въпрос е относим към изброените в ТР на ОСГКТК на ВКС въпроси, които не носят характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания се различават от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК, а последните са релевантни само при допуснато касационно обжалване. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Не е съобразено от жалбоподателката и друго разрешение в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, а именно, че правните въпроси не се формулират служебно от касационния съд. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с посочените въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Третият въпрос в изложението е със следното съдържание:
„Представлява ли императивно правило, установено в обществен интерес задължението на работодателя да допусне служителя или работника до работа след отмяна на уволнението му като неправилно и след изпълнението на задължението по чл. 345, ал. 1 КТ да подаде в съответния срок заявление за работа.“
СГС е приел, че възстановяването на ищцата на предишната работа – „Изпълнителен директор на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – [населено място]“ е реално. Изводът е обоснован с обстоятелството, че С. е получила уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ на 08.02.2016 г. за възстановяването си на работа, въз основа на решение по гр. дело № 42624/2014 г. на СРС, влязло в сила на 06.01.2016 г., както и с обстоятелството, че е подала заявление вх. № 94-00-84/15.02.2016 г. за възстановяване на длъжността, заемана преди отмененото уволнение. Другият извод, който СГС е направил е, че не е необходим изричен акт на работодателя за възстановяване трудовото правоотношение на служителя. Мотивите на въззивната инстанция за реално възстановяване на С. на предишната работа не обуславят поставянето на горния въпрос, който не е свързан с разрешенията, приети от състава, аргументиращи изискванията, които работодателят трябва да спази, за да бъде изпълнен състава на чл. 345, ал. 1 КТ. Като произтичащ от становище на страната, че ищцата не е била допусната до работа този въпрос не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като общото основание се формулира единствено от мотиви на въззивния съд, които не са зачетени от касатора при поставянето му за разглеждане в изложението. Въпросът би имал относимост към мотивите на СГС, ако по делото бе установено недопускане на работа на възстановената служителка и въззивният съд бе приел, че в тази хипотеза процесното уволнение е законосъобразно. Случаят не е такъв. Затова същият въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
Поставен е въпросът:
„Следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по отношение на спазването на чл. 345, ал. 1 КТ ако същата правна норма регламентира императивни правила, регламентиращи трудовите правоотношения, относно допускането на служителя до работа, независимо от обстоятелството, че такива оплаквания не са инвокирани във въззивната жалба.“
Видно от изложените по – горе мотиви по приложението на чл. 345, ал. 1 ГПК, С. се е произнесъл по спазването на фактическия състав, регламентиран в нормата, който е приел за изпълнен. Съставът е разгледал възражението на ищцата и поддържаните от същата доводи и в съответствие с практиката на ВКС е достигнал до изводи, съвпадащи с изводите на СРС. Несъгласието на жалбоподателката с мотивите на въззивната инстанция не обуславя произнасяне на касационния съд по въпрос, по който липсват предпоставки за допускане на касационен контрол, както поради изпълнение на процесуалното задължение да бъде разгледано направеното възражение, така и поради съобразяване на тълкуването на разпоредбата със задължителното тълкуване в практиката. Позоваването на ТР № 1/2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС не обосновава становището на страната за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след като съдът е разгледал доводите й. Затова следва да се приеме, че и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По – нататък е поставен въпросът:
„Представлява ли недопускане до работа от страна на работодателя по чл. 345, ал. 1 КТ обстоятелството, че при подаване на заявлението за започване на работа от страна на работника или служителя, възстановен от съда след признаване на уволнението му за незаконно, е налице отново прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение на същото основание, на което е била издадена предходната заповед.“
Този въпрос, както и предходните два въпроса, по реда на изложението им, имат отношение не към състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а към състава на чл. 225, ал. 3 КТ, какъвто иск касаторът С. не е предявила и съответно въззивната инстанция не е разгледала. СГС е обсъдил обстоятелството относно извършването на предходното уволнение на същото основание, както процесното – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ единствено във връзка с възражението на ищцата за злоупотреба с права, като е мотивирал разбирането, че извод за злоупотреба с права не може да се направи, както поради това, че решението по предходния спор няма преюдициалност, обвързващо действие спрямо настоящия спор, така и поради задължението на съда да изследва предпоставките за уволнение, съобразно конкретните особености на случая, установени по сега разглежданото дело, независимо от обстоятелствата по предходното дело. Въпросът, цитиран по – горе няма относимост към тези мотиви на въззивния съд, от които касаторът следва да формулира правните си въпроси, за да въведе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а произтича от становище на страната, от което съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не се извеждат общите основания за допускане на касационно обжалване. Поради това липсват общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол и по този въпрос.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5003 от 07.07.2017 г. по гр. дело № 15366/2016 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – „Д“ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: