О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 06.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 927/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. М. Г., чрез пълномощник адв. Б. Ж. срещу решение № 163/26.10.2016 г. по гр.д.№ 431/2016 г. на Апелативен съд-В., в частта, с която е потвърдено решение № 504/15.04.2016 г. по гр.д.№ 2096/2006 г. на Окръжен съд-Варна относно частта с която е осъдена да заплати на ищцата С. М. Б. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 9 816,57 лв. разноски за извършени подобрения, ведно със законната лихва от 10.06.2005 г. до окончателното плащане.В останалите части то е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно някои подобрения, които не са налични или не са във вида, описан от ищцата.Поддържа се още, че не е платила сумите за извършването им. Касаторката намира,че неправилно решението е основано на заключението на оценителна експертиза за средната им себестойност и на свидетелски показания, а не на писмените доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. С оглед основанието по т.3 поставя въпросите:
-допустимо ли е вещи лица да дават заключение относно себестойността, включително и увеличената стойност на дадени подобрения, без да извършат оглед, тъй като подобренията не са налични в имота; допустимо ли е принципно да се оценяват и присъждат стойности за подобрения, за които е установено, че не се намират в имота.
Посочва, че въззивният съд в решението си е приел, че могат да бъдат ценени обясненията на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, според които при огледа плочите са били различни, по-малки по размер и сравнително нови.
-допустимо ли е при иск по чл.59 ЗЗД установяването размера на обедняването да става чрез заключение на вещо лице относно средната себестойност на дадена работа, когато искът се основава на недоказани твърдения за извършени плащания и в противоречие с представените доказателства, като се присъжда по-голямата стойност по заключението в сравнение с тази по доказателствата за плащане.
Твърди, че въззивният съд е дал положителен отговор на този въпрос.
Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за двата въпроса се обосновава с аргумента, че ще е полезно да се разграничат хипотезите при които ищецът по иск по чл.59 ЗЗД се позовава на средна себестойност на извършено от него подобрение и тези, при които представя доказателства за плащане на суми. Счита, че размерът на обедняването не може да се установява със заключение на вещо лице, а трябва да е доказано точно.
Поставя се и въпросът:
-длъжен ли е въззивният съд да даде обоснован отговор на поставените с въззивната жалба въпроси или е допустимо да ги остави без внимание.
Намира, че някои от поставените във въззивната жалба въпроси са останали без отговор в обжалваното рвешение: че е недопустимо да се оценяват от вещо лице подобрения, за които самата ищца не твърди да са извършени, някои доказателства не могат да се свържат с извършени подобрения, заключението на вещото лице не може да служи за доказване на извършено плащане. Счита,че е налице противоречие с приетото в решение по гр.д.№6396/2014 г., І г.о.
Ответницата по касационната жалба С. М. Б. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Е. Д., я оспорва. Намира, че въззивният съд не се е произнасял по поставените от касаторката въпроси, тъй като тя не е правила поддържаните в касационната жалба възражения. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че ищцата- ответница по касационната жалба в настоящото производство, в качеството на купувач, е сключила с касаторката , в качеството на продавач, на 19.04.2005 г. повторен предварителен договор, по силата на който последната поела задължението да й продаде поземлен имот с площ 491 кв.м., намиращ се в [населено място], кк „Чайка“, ведно с построената в него незавършена триетажна сграда, подобрения и насаждения. С влязло в сила решение по друго дело искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен. Имотът не бил предаден на ищцата и тя не е била негов държател, но била допускана в двора и направила следните подобрения: закупуване и доставка на пръст, подравняване, поставяне на плочници за алеи и паркинг, озеленяване, разходи за довършване на барбекю, изграждане на ограда, входни врати, за които изразходвала обща сума от 10 010,39 лв. Извършването им е установено от безпротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели и представените писмени доказателства за извършване на разходи за закупуване на материали и заплащане на работници, а на част от тях- от заключението на съдебно-техническата експертиза.Изключени са показанията само на един свидетел, като противоречащи на показанията на останалите свидетели и на писмените доказателства. Изслушани са били и две експертизи, първата от които била оспорена.С второто заключение са изчислени разходите по пера за извършените подобрения и увеличената стойност на имота. То е било прието от двете страни без оспорвания. Касаторката е оспорила само разходите за оградни пана и входни врати, за които ищцата претендирала сумата 2 600 лв.. Заплатила я като част от договорената сума в размер на 3 400 лв. В размер на последната сума е и оценката на вещото лице. За установяване на разходите от 2 600 лв. са представени договор с отбелязано плащане на 1800 лв. и квитанция за 800 лв. Въззивният съд е намерил, че доказаните разходи са в размер на сумата 9 816,57 лв., която е по-малка от увеличената стойност на имота след подобренията в размер на 17 000 лв. Счел е, че искът, с който се защитава ищцата е този по чл.59 ЗЗД и че следва да й присъди по-малката от двете суми- обедняването с разходите и обогатяването на другата страна с увеличената стойност.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, който е конкретен, от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Според разрешенията,съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата.Поставените от касаторката въпроси не отговарят на тези изисквания. Първите две питания се отнасят до обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това те са зададени в хипотеза, която касаторката счита за възникнала и която касае правилността на решението, а именно, че искът се основава на недоказани твърдения за плащания и извършени подобрения и е налице противоречие с представените доказателства.Обосноваването на този въпрос съдържа противоречие, тъй като се аргументира с обясненията на вещото лице за извършен оглед в имота, а същевременно във въпроса се твърди, че такъв не е осъществен. За пълнота на изложението следва да се посочи и че оплакванията в тази насока са преклудирани, доколкото не са направени оспорвания относно истинността на представените писмени доказателства и правилността на повторната съдебно-техническа експертиза. Поддържаното във връзка с двата въпроса допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е аргументирано. По тези въпроси касаторката е следвало да издири и представи неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството и да изложи доводи, защо е неправилна или защо трябва да бъде изменена в поддържана насока. Ако счита, че липсва съдебна практика , касаторката е следвало да обоснове в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Третият въпрос също е детерминиран от становището й за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото би следвало да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски в касационното производство, но не са представени доказателства за плащането им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163/26.10.2016 г. по гр.д.№431/2016 г. на Апелативен съд-В. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: