5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 117
гр. София, 19.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 2776 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена от В. В. Д., чрез адвокат А. Г. А. срещу решение № 38 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 656/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, трето граждански състав.
Ответникът [фирма], [населено място] баня е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат А. Г. С., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пловдивски апелативен съд /П./ е потвърдил решение № 177 от 06.06.2016 г. по гр. дело № 49/2015 г. на Старозагорски окръжен съд, трети граждански състав, както и определение, постановено по същото дело в закрито заседание на 28.07.2016 г., с което е оставена без уважение молбата на В. В. Д. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на въззиваемия. Въззивният съд е приел следните правни изводи: констатирал е, че процесният предварителен договор от 10.10.2014 г. е нов, самостоятелен договор, а не анекс към предварителния договор от 08.04.2014 г., съответно е посочил, че клаузата на чл. 3.3 от договора от 08.04.2014 г. е неприложима; изложил е мотиви, че при липсата на поето от ответника задължение да не обременява имота с тежести, същият не се явява неизправна страна по договора; развил е съображения, че неизправна страна по предварителния договор от 10.10.2014 г. е ищцата, тъй като към 30.04.2015 г. не е осигурила средства за изплащане на продажната цена; съдът е обосновал мотиви за формиране на дължимата продажна цена, съгласно които сумата възлиза на 168000 лв., 140000 лв. уговорена цена, а с ДДС – 28 000 лева, общо 168000 лв.; обосновани са изводи, че ответникът като изправна по договора страна, валидно е упражнил правото си на разваляне на договора от 10.10.2014 г. и към 30.4.2015 г. същият договор е развален.
В изложението, подадено по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, за които се твърди, че са решени от апелативния съд в отклонение от практиката на съдилищата. Първият въпрос е формулиран, както следва:
„При наличие на два предварителни договора за един и същи имот и между едни и същи страни и при уговорени в повече клаузи в първия, именно забрана за обременяване на имота с тежести и при положение, че първия договор не е прекратен от никоя от страните, клаузата по чл. 3.3 от предварителен договор от 8.4.2014 г. приложима ли е в отношенията между страните и ако да купувачът явява ли се изправна страна по договорите и има ли право да закупи имота чист от тежести ?”.
Цитираният въпрос не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от приетите в решението изводи, обусловили изхода на делото, а е изведен от становище на страната, поддържано пред съдебните инстанции, изложено и пред касационния съд. Виждането на ищцата, че процесният договор е продължение на предварителния договор от 08.04.2014 г., поради което клаузата за тежести се прилага в отношенията между съконтрагентите не е правно разрешение на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е правният въпрос, изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. ВКС формира тълкувателни мотиви по чл. 290 ГПК по въпроси, изведени от мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото, а не по становища на страните. Последните се изследват в мотивите по съществото на спора във връзка със задължението на съда по чл. 12 ГПК. Решаващите мотиви на П. са, че предварителният договор от 10.10.2014 г. е нов договор, в който отсъства клауза със съдържание на уговорката по чл. 3. 3 от предходния договор. Въз основа на тази преценка са и следващите изводи за изправността на ответника като съконтрагент. Правният въпрос не се извежда служебно от ВКС. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквато се констатира от настоящата инстанция има за правна последица недопускането на касационен контрол / в този смисъл са разясненията в т. 1 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС/. За това не е необходимо обсъждане на приложената практика /при липса на общо основание, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК съдебната практика не се обсъжда от ВКС/. Допълнително е необходимо да се отрази и обстоятелството, че и двата съдебни акта не са относими към предмета на настоящия спор – определението по ч. гр. дело № 1475/2012 г. на П. третира връзката между договор за изработка, включващ арбитражна клауза и споразумение, установяващо парични задължения за строително – монтажни работи и въпроса, продължение ли е споразумението на предходния договор, а решението по гр. дело № 487/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд е относно недействителността на предварителен договор, прикриващ договор за заем. Това са въпроси, различни от разгледаните от П.. Предвид горните съображения ВКС приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения въпрос.
Вторият въпрос е формулиран, както следва:
„…при условие, че уговорената цена е осигурена, а продавачът е създал пречки – учредяване на ипотека и после заявява, че купувача е неизправна страна с неправилния мотив, че не била осигурила пълния размер на цената, кой от двамата е изправна страна – купувача или продавача? Ако съдът смята, че продажната цена е по-голяма защо не обявява за купувач ако изпълни задължението си да заплати цялата според съда продажна цена, вкл. и 28 000 лева ДДС ? Длъжен ли е съдът да изследва налице ли са предпоставките по ЗДДС за начисляване на ДДС при продажба на недвижим имот ?“.
С него са въведени три отделни въпроса. Първият въпрос – „…при условие, че уговорената цена е осигурена, а продавачът е създал пречки – учредяване на ипотека и после заявява, че купувача е неизправна страна с неправилния мотив, че не била осигурила пълния размер на цената, кой от двамата е изправна страна – купувача или продавача?”, подобно на предходния произтича от становище на ищцата, а именно, че продавачът е неизправна страна. П. не е изложил такива мотиви. Освен това въпросът – кой от двамата е изправна страна е фактически, не е общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпросът се отнася до доказването на релевантни по спора факти, както и до обосноваността на изводите на въззивния съд, обстоятелства които не се разглеждат в това производство. С оглед на изложените обстоятелства цитираният въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по него не следва да се допусне касационен контрол. Следващият въпрос – „Ако съдът смята, че продажната цена е по-голяма защо не обявява за купувач ако изпълни задължението си да заплати цялата според съда продажна цена, вкл. и 28 000 лева ДДС ?”, не е съобразен с разрешенията на П., т.е. не произтича от тях. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска е изправна страна и като такава валидно е упражнил правото си на разваляне на договора към 30.04.2015 г., към която дата договорът от 10.10.2014 г. е развален, съгласно негово писмено изявление и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. По тези решаващи изводи, обусловили изхода на делото жалбоподателката не е поставила правни въпроси, не е обосновала отклонение на въззивния съд от съдебната практика, поддържана като допълнително основание по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед на изложените обстоятелства цитираният въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и по него не следва да се допусне касационен контрол. По третия въпрос – „Длъжен ли е съдът да изследва налице ли са предпоставките по ЗДДС за начисляване на ДДС при продажба на недвижим имот ?”, не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Представените съдебни актове – решение по гр. дело № 261/2014 г. на П., както и решение по гр. дело № 328/2003 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС не съдържат решаващи изводи по поставения въпрос, за задължение на съда да изследва предпоставките за начисляване на ДДС при продажба на недвижим имот, поради което с позоваването на същите страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По въпросите, предмет на делото, по които са формирани решаващите изводи на П., относно предпоставките за упражняване на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в случаите, при които предварителният договор е развален, или прекратен, условията за разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 2 ЗЗД и във връзка с формираната по тях задължителна съдебна практика не са мотивирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са мотивирани допълнителни основания, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на практика, която не е актуална, а при твърдение за липсата й, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на норми, които са непълни, неясни или противоречиви.
С оглед на горните мотиви ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 656/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: