О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 01.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 452/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16297/16.11.2017 г. от К. Д. Д., чрез пълномощник адв.В. С., срещу решение № ІІІ-95/10.10.2017 г. по гр.д.№1297/2017 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 974/10.07.2017 г. по гр.д.№ 4893/2016 г. на Районен съд-Бургас. С него са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Медицински център І-Б.“ Е. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ- за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й , извършено със заповед № 5/30.06.2016 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ , възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност регистратор, за присъждане на обезщетение в размер на сумата 4170 лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение в периода 01.07.-2016 г.- 31.12.2016 г. и с правно основание чл.357 КТ -за признаване за установено, че длъжността, която е изпълнявала в периода 2000 г.-2016 г. е регистратор.
Касаторката излага оплаквания, че въззивният съд неправилно е пренебрегнал събраните гласни доказателства, немотивирано е отказал назначаването на съдебни експертизи и това е довело до приемането на необосновани фактически изводи.Твърди, че в продължение на 16 години е изпълнявала само длъжността регистратор, а не акушерка и че заеманата от нея длъжност не е съкратена. Прави искане да бъдат уважени предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставя въпроса: налице ли е изменение на трудовото правоотношение при условие, че няма изрична заповед за преназначаване, но има писмени споразумения за изменение на трудовото възнаграждение поради добавка в процент от събираните на регистратурата плащания, както и за промяна на работното място и длъжността- от акушерка на рецепционист на регистратура; може ли работодателят да съкрати работник от длъжност, която той не изпълнява повече от 16 години.
Намира,че е налице и въпрос,решаван противоречиво от съдилищата, а именно: как следва да се защити работник,ако работодателят системно нарушава законодателството в продължение на години. Прилага решения на състави на ВКС по гр.д.№1487/2001 г., ІІІ г.о., гр.д.№3086/2014 г., ІV г.о. и по гр.д.№3755/2013 г.,ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „Медицински център І- Б.“ Е. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.Х. Х., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Настоящият състав намира, че е постъпила в законовия срок, тъй като въззивният съд не е указал изрично, че решението ще бъде обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК, макар да е възпроизвел законовия текст в протокола от проведеното открито съдебно заседание. Приема също така, че касационната жалба е допустима и относно иска с правно основание чл.357 КТ, доколкото той исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са взаимно обусловени.
За да постанови решението, предмет на настоящото дело, въззивният съд е приел, че касаторката е работила в ответното дружество на длъжността акушерка и че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. Длъжността е съкратена в резултат на отчетена промяна-намаляване в обема на работа на АГ-кабинета.С одобреното ново щатно разписание длъжността е отпаднала, без да е създадена друга подобна длъжност. Посочил е, че между страните е безспорно, че съкращаването на длъжността акушерка е реално. Същевременно касаторката е оспорила уволнението с възражението, че не е налице реално съкращаване на длъжността регистратор, която изпълнявала фактически от 16 години. Направил е извод, че не е допустимо да се доказва изменение на трудовата функция при липса на споразумение между страните. Изложил е мотиви, че съгласно чл.119 КТ изменението на трудовото правоотношение става по взаимно писмено съгласие на страните. Изтъкнал е, че касаторката фактически е работила на регистратурата, но без да бъдат спазени формалните изисквания за промяна в трудовия й договор, т.е. без да бъде реално преназначена. Позовал се е на задължителна съдебна практика по гр.д.№ 1519/2011 г., ІV г.о., гр.д.№ 66/2014 г., ІV г.о., според която не се допуска мълчаливо дерогиране разпоредбите на закона и не може да бъде зачетено фактическото изпълнение на трудови функции, съответни за друга длъжност, което не е извършено в изискуемата законова форма.При липсата на писмено споразумение между страните или издадена писмена заповед от работодателя е направил извод, че не е доказан искът за установяване ,че касторката е заемала друга длъжност. Посочил е и че на основание чл.272 ГПК споделя мотивите на първоинстанционния съд. След като не се твърди отпадане на трудовата функция е приел и че не е налице реално съкращаване на щата. Счел е,че е съкратена единствената длъжност акушерка и не е необходимо извършването на подбор. При тези изводи е потвърдил първоинстанционното решение.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, обжалващият следва да докаже наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран правен въпрос, който е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, включен е в предмета на делото и е обусловил или подготвил изхода му. Първият поставен въпрос от касаторката въпрос е в голяма степен фактически, което не го прави конкретен. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях. Настъпването на тези последици, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая. Въпросът не произтича от правни и дори от фактически изводи на съда, във въззивното решение не са изложени мотиви във връзка с начина на формиране на трудовото възнаграждение на касаторката като процент от събираните плащания на регистратура. Вторатата част от отправеното питане също не представлява правен въпрос.Той е израз на несъгласието й с постановения съдебен акт и по съществото си е оплакване за незаконосъобразност. В настоящото производство то не може да бъде разглеждано, доколкото се прави преценка за доказване предпоставките за селектиране на касационната жалба, а не за правилността на въззивното решение.Същото се отнася и за втория въпрос, който е общотематичен. Не са доказани допълнителните основания за селекция. Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано. Това не може да бъде сторено само с цитиране на законовия текст. Ако пък касаторката поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с приложените решения, тя не е изложила доводи и не е направила съпоставка на съдържащите се в тях правни разрешения с направените от въззивния съд изводи. Тези решения са неотносими, тъй като в тях са разгледани случаи съществено различни от настоящия, обсъждани са въпроси, които не се доближават до поставените от касаторката въпроси. Следва да се отбележи, че определенията по чл.288 ГПК не представляват съдебна практика, доколкото с тях не се създава сила на пресъдено нещо. Не е съобразен моментът на подаването на касационната жалба и действащата към него редакция на чл.280 ал.1 ГПК,публикувана в Държавен вестник бр.86/2017 г.,според която специфичното основание противоречива съдебна практика вече не съществува. Поради необосноваване на общо и допълнително основание следва да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство,чието плащане е установено с представения банков превод .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395/02.11.2016 г. по гр.д.№ 476/2016 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА К. Д. Д. да заплати на „Медицински център І-Б.“ Е. сумата 720 лв. направени разноски по делото в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: