4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 609
гр. София, 05.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 187 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Г. П. – Г., подадена чрез адвокат Ж. Р. Ч. против решение № 470 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 340/2016 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответникът – [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Д. Г. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Смолянски окръжен съд се е произнесъл по предявените от жалбоподателката против ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 124 от 22.07.2016 г. по гр. дело № 136/2016 г. на Районен съд – Девин, включително в частта за разноските и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 1440 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата относно длъжността „готвач” е законосъобразно. Мотивирано е разбирането за неоснователност на доводите на ищцата, че решението за съкращаване на щата от съществуващите две бройки за процесната длъжност на една бройка и решението за определяне критериите за подбор не са взети от надлежен орган. Изложено е, че ищцата не е оспорила законосъобразността на подбора, като е прието, че твърдение за несъответствие на дадените от комисията оценки на нивото и качеството на извършваната от нея работа не е въведено с исковата молба и в заседанията пред първата инстанция. Същевременно окръжният съд е направил извод, че е оспорена „истинността на протокола за извършване на подбор, по – точно истинността на съдържанието относно критериите, по които е извършен подбор”. Изведен е мотив, с който решаващият състав е споделил доводите на въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че при така възприетото становище на ищцата, за работодателят не е възникнало задължение да ангажира доказателства, за да установи съответствие между дадените от комисията оценки и действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Обосновано е съображението, че критериите са разграничени и не е имало нужда от излагане на отделни мотиви.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, за които се твърди, че формират предпоставки за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос – „Нарушена ли е разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ /при извършен подбор?” се поддържа, че са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като по първото основание се цитират решение по гр. дело № 3912/2008 г., решение по гр. дело № 333/2009 г., решение по гр. дело № 531/2009 г. на състави на ІV г.о. на ВКС и определение по гр. дело № 1203/2009 г. на състав на ІІІ г.о. и са развити доводи за необоснованост на изводите на въззивната инстанция, че липсва оспорване на съответствието на оценките на комисията на нивото и качеството на работа на ищцата. Доводи по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени. С цитирания въпрос, квалифициран от страната, като „материално правен въпрос” не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Въпросът е по правилността на въззивното решение, по – конкретно по обосноваността и законосъобразността на изводите на окръжния съд за правилността на извършения от работодателя подбор. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният въпрос е за правилността на обжалваното решение и поради това с въвеждането му страната не е релевирала общо основание за допускане на касационен контрол. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна предпоставка за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Освен това общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно тълкувателните мотиви на ОСГКТК в цитираното ТР на ВКС не се извежда служебно. Ето защо настоящата инстанция приема, че с цитирания въпрос не са обосновани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следващия въпрос, формулиран, както следва:
„При оспорване от ищеца истинността на отразените в протокола за извършен подбор, следва ли работодателя да извърши пълно доказване законността на проведения избор или съда да приеме за доказани без никакви доказателства посочените обстоятелства в протокола за подбор?”. Въпросът е релевантен, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него. В мотивите на обжалвания акт е изложено, че за работодателя не е възникнало задължение да ангажира доказателства, за да установи съответствие между дадените от комисията оценки и действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Това разрешение е прието, въпреки че в исковата молба, а и в становището на страната по отговора на исковата молба, изразено чрез процесуалният й представител, адвокат Ч. в съдебното заседание от 28.06.2016 г. на районния съд е оспорена истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства. С исковата молба е оспорен направения от работодателя подбор, като е отразено, че не е извършен по правилата на чл. 329 КТ и не са отчетени обективно всички критерии. В задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК, както и в решения по чл. 291 ГПК, на които се позовава жалбоподателката /решение по гр. дело № 333/2009 г., решение по гр. дело № 3912/2008 г. на състави на ІV г.о., с изключение на решение по гр. дело № 531/2009 г. на състав на ІV г.о. третиращо въпроси, неотносими към настоящия правен въпрос и определение по гр. дело № 1203/2009 г. на състав на ІІІ г.о. по чл. 288 ГПК, което не формира съдебна практика/ са приети правни разрешения по тълкуването на чл. 329 КТ, съгласно които, когато преценката по чл. 329, ал. 1 КТ е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Въпреки изричното оспорване на обективираните в протокола за подбор оценки с исковата молба и със становището на ищцата в съдебното заседание от 28.06.2016 г. пред районния съд, както и без да съобрази констатацията в мотивите на решението си, че „пълномощникът на ищцата е оспорил истинността на протокола за извършване на подбор”, въззивният съд е приел, че за работодателят не е възникнало задължение да ангажира доказателства, за да установи съответствие между оценките на комисията по подбора и качеството на работа на ищцата. Така приетите разрешения по тълкуване на закона са различни от обоснованите в посочената тълкувателна практика на ВКС, като изводите на въззивната инстанция по посочения въпрос противоречат на изводите в същата практика.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по посочения въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 340/2016 г. на Смолянски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: