О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 04.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 886/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. М. И., чрез адв. П. Г., преупълномощена от особен представител адв.Д. Ц., срещу решение № 512/08.12.2017 г. по гр.д.№ 761/ 2017 г. С него е отменено решение № 455/ 21.06.2017 г. по гр. д. № 414/ 2017 г. на районен съд-Велико Т. в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на касатора обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в края на м.август 2015 г. злополука, изразяваща се в травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което му е причинено трайно затрудняване на хватателната функция в размер на сумата 9000 лв. , ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното й плащане и вместо това е постановено отхвърляне изцяло на предявения от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Решението е потвърдено в останалата отхвърлителна част до размер на претендираната сума от 20 000 лв.
В касационната жалба е направен обстоен анализ на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Касаторът счита, че неправилно са кредитирани показанията, съдържащи твърдения, че от раната му не изтичала кръв, в противоречие с експертното заключение, според което при такова нараняване кръвотечението е обилно. Иска се отмяна на въззивното решение и присъждане на обезщетение в размер на исковата претенция от 20 000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Поставя се процесуалноправният въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно. Намира ,че в противоречие с разрешенията, съдържащи се в задължителна съдебна практика на ВКС по гр.д.№ 257/2009 г., гр.д.№ 761/2010 г., гр.д.№ 91/2010 г., всички на ІV г.о., въззивният съд е кредитирал избирателно показанията на разпитаните свидетели в частите им, които са в полза на ответника, въпреки тяхната заинтересованост и съдържащи се очевидни противоречия. Освен това е тълкувал превратно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Намира, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и ще доведе до развитието на правото. Счита, че въззивното решение следва да бъде касирано и поради неговата очевидна неправилност, тъй като необосновано въззивният съд е приел, че раната му не е получена по месторабота, доколкото не е оценил събраните доказателства в съвкупност. В подкрепа на становището си е цитирал е свидетелски показания.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Й. Й., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сазиран с иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД. Посочил е, че очертаното основание на иска в исковата молба се свежда до противоправно бездействие на ответника да изпълни вменени му от закона задължения, в резултат на което за касатора са настъпили вреди. Изтъква, че на касатора не е проведен инструктаж и не е обучаван за работа с банциг. Въззивният съд е направил извод, че чл.2 и чл.14 ЗЗБУТ задължават ответника да осигури безопасни условия на труд във всички случаи, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва възложената работа. То следва да се изпълнява не само по отношение на работещите, но и на всички други лица, които по друг повод се намират във или в близост с работните помещения, площадки или места. Поради това е без значение, че между страните не е сключен трудов договор. Счел е за неоснователно възражението на дружеството, че между страните не е сключен и договор за изработка, доколкото е установено,че е извършвал различни дейности на територията на предприятието,което не е ставало самоволно и безвъзмездно. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели е изтъкнал, че всички те са безпротиворечиви относно фактите, че раната на касатора била малка, некървяща и неопасна. Намерил е,че не може да бъде изключена тяхната достоверност, поради обстоятелството, че са служители на ответника, както и поради противоречието с показанията им, които са дали на образуваното по случая досъдебно производство за наличие на обляна в кръв рана. Посочил е, че не се касае за признания на страна и че твърденията им не могат да бъдат преценявани по съдържание. Според мотивите на въззивния съд свид.М. решил, че тази незначителна рана е по-добре да се превърже, за да не се замърси; свид.В. започнала да търси превързочни материали и понеже в канцеларията нямало риванол, било възложено на свид. Н. да откара касатора в здравната служба на селото. Там свид.С. –медицинска сестра, направила превръзка на недълбока и некърваща рана с марля и бинт и препоръчала на касатора да се върне в здравния пункт, за да го прегледа лекар.Въззивният съд е приел, че изложеното от свидетелите е достоверно, тъй като описват раната по идентичен начин, с еднакви белези, с изключение на свид.Н., който заявил,че от раната изтича прозрачна течност. Изтъкнал е, че противоречието на тези показания със заключението на вещото лице, според което не е възможно нараняването да не е кървящо и че не е констатирано наслагване на рани, е само привидно. Незначително нараняване няма да остави видим белег след зарастване, а е констатирано наличие на ръбец . Поради това въззивният съд е направил заключаващ извод,че увреждането на касатора, представляващо травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан не са причинени от порезната рана, получена в предприятието.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният въпрос е релевантен. Той обуславя крайните изводи , съдържащи се в обжалвания съдебен акт. Те са в противоречие с посочената задължителна практика, доколкото не удовлетворяват логичните, научни , опитни, както и процесуални правила, при обсъждане на противоречиви доказателства.
Тъй като аргументите относно соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.3 ГПК-явна неправилност на обжалваното решение, се покриват изцяло с тези по поставения въпрос и тъй като по него вече се допуска касационно обжалване ,настоящият състав счита,че не следва да ги обсъжда.
Касаторът е освободен от заплащане на дължима държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 512/08.12.2017 г. по гр.д.№761/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново изцяло.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: