4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 835
гр. София, 23.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 2161 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1119 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 13899/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав.
Ответникът В. А. К. не е взел становище по основанията за допускане на касационен контрол, изложил е доводи по съществото на спора.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените против касатора от настоящия ответник по жалбата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, като е отменил решение № 9883 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 19262/2016 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 62 състав в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ са отхвърлени, имуществената претенция до размер на сумата 9093.60 лв., включително в частта за разноските и е постановил друго, с което е уважил същите искове, имуществената претенция до размер на сумата 9093.60 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2016 г. до окончателното изплащане, присъдил е разноски в полза на ищеца, за първата инстанция сумата 1200 лв., за въззивната инстанция сумата 600 лв., както и е осъдил ответника по исковете да заплати в полза на СРС сумата 423.74 лв. държавна такса, а в полза на СГС сумата 211.87 лв. държавна такса.
В изложението е поставен въпрос, поддържан на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., т. 1, ОСГКТК на ВКС прие, че за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът трябва да обоснове общи и допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С въпроса – „…може ли да се прави подбор или длъжен ли е работодателят да прави такъв, когато няма сходство на така съкратената длъжност „Главен технолог на преработваща промишленост“ към [фирма] София, с нито една друга длъжност от тези на несъкращаваните длъжности” страната въвежда предпоставки за допускане на касационен контрол. Въпросът произтича от решаващите мотиви на обжалвания акт. Съдът е мотивирал следните разрешения по прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ. Изложени са изводи за закриване на процесната длъжност „Главен технолог, преработваща промишленост”, както и за трансформация на почти всички от трудовите функции на ищеца в тези на длъжност „Технолог, приемане на поръчки”, а именно приемане и оформяне на поръчки, изготвяне на технически условия и проектиране на нови, осъществяване на контрол върху производството на мострите, осъществяване контакти с клиенти и др. Констатирано е още, че за двете длъжности изискванията не са били еднакви, както и че работодателят е наредил да се извърши подбор на база „еднакви сходни трудови функции”, но ищецът не е участвал в такъв подбор. Същевременно е направена констатация, че на ищеца е поставена „оценка” в категорията „ръководители”, като са изложени съображения за това, че липсват данни длъжностите „ръководител”, посочени в таблицата за оценки да са сходни или еднакви с тази, която е заемал ищеца и е отразено още, че от самата таблица може да се достигне до извода, че трудовите функции не са еднакви. Горните съображения са мотивирали въззивният съд да направи извод, че действията на ответника по исковете във връзка с дадената оценка на ищеца подлежат на проверка за законосъобразност, а това разрешение е окачествено от състава за съответстващо на правните разрешения в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и на решение по гр. дело № 1696/2011 г. на състав на ІV г.о.
Освен общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което в случая произтича от произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, отговарящ на характеристиките му, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е обосновал и допълнително основание за допускане на касационно обжалване с позоваването на посочената по – горе задължителна съдебна практика – ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. дело № 1696/2011 г. на състав на ІV г.о., съгласно която упражненото право на подбор, подлежи на съдебен контрол, а за да бъде упражнено същото трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Въззивният съд е мотивирал липсата на сходство между трудовите функции на съкратената длъжност, заемана от ищеца и ръководните длъжности, посочени в таблицата за оценки и е констатирал, че са направени оценки по отношение на заемащите ги лица, включително и на ищеца, обстоятелство третирано от решаващия състав, като реализирано право на подбор, респективно като основание за упражняване съдебен контрол за законосъобразност в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тези изводи на въззивния съд не са в съответствие със задължителната практиката, цитирана по – горе, тъй като е упражнен съдебен контрол за законосъобразност на подбор по отношение на длъжности, за които е констатирана липсата на сходство между трудовите функции. Поради това следва да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 261.87 лв., както и следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на указанието касационната жалба подлежи на връщане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1119 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 13899/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора – [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 261.87 лв., като същият бъде уведомен, че при неизпълнение на указанието касационната жалба подлежи на връщане.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: