О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 02.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2500/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител юрисконсулт К. Г. срещу решение № 72/06.03.2017 г. по гр.д.№12/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново.С него е отменено решение №420/02.12.2016 г. по гр.д.№701/2016 г. на Районен съд-Горна Оряховица в частта, с която искът предявен от ищеца К. С. К. срещу касатора ,с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата от 3642,94 лв. до размер на сумата 23671,78 лв. ведно със законната лихва в периода 06.01.2015 г.-10.05.2016 г. и вместо това е постановено присъждането на тази разлика от още 20028,84 лв.ведно със законната лихва от 06.01.2015 г. до окончателното плащане.Присъдена е и законната лихва върху сумата 3642,94 лв. от 06.01.2015 г. до окончателното плащане и разноски.
В касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на чл.201 ал.2 КТ, тъй като пострадалият е бил предупреден за заледения участък, но въпреки това е нарушил чл.34 ал.1 т.4 ЗЗБУТ.Липсата на инструкции от страна на работодателя за придвижването по заледен наклон не освобождава работника от задължението сам да се грижи за здравето си. Касаторът намира,че пострадалият е проявил груба небрежност и иска отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с първото основание поставя въпросите:
-1.За да е налице груба небрежност при трудова злополука следва ли да са нарушени правилата за безопасност на труда и трудовите задължения или тя ще е налице и когато работникът е поставил в риск живота и здравето си с поведение, което не би осъществил и най-небрежният човек, без да е нарушил съществено правилата за безопасност и трудовите си задължения.
Счита, че въззивното решение противоречи на приетото в решение по гр.д.№4075/2013 г., ІV г.о.,гр.д.№3804/2015 г., ІІІ г.о.и гр.д.№1364/2016 г., ІV г.о., както и на решения на различни по степен съдилища, за които няма данни, че са влезли в сила. Изтъква, че неполагането на дължимата грижа за своето здраве не може да бъде извинено с липса на нарушение на правилата по безопасност на труда.
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпросите:
-2.За да е налице груба небрежност от страна на работника при трудова злополука е необходимо небрежността да е проявена спрямо здравето и безопасността въобще или само спрямо предвиденото в длъжностната характеристика и инструктажа по безопасност на труда. -3.Следва ли да са нарушени правилата по безопасност и трудовите задължения или груба небрежност ще е налице и когато работникът е поставил в риск живота и здравето си с поведение,което не би осъществил и най-небрежният човек,зает със съответната дейност при подобни условия,без да са съществено нарушени правилата за безопасност на труда и трудовите задължения.
-4.Ако при съзнаване опасността и риска за здравето работникът предприеме рисково поведение, което не нарушава правилата по безопасност и липсват изрично вменени задължения за извършване на конкретно действие, което ще предотврати или съществено ще намали риска от увреждане, може ли да се изключи приложението на хипотезата, предвидена в чл.201 ал.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба Р. С. К. не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът заемал длъжността специалист поддръжка. С разпореждане № 9/16.01.2015 г. на ТП на НОИ е констатирано, че на 16.01.2015 г. по време на изпълнение на трудовите задължения, при придвижване към склада за резервни части, се подхлъзнал на заледена площадка и паднал, усукал левия крак и получил фрактура на глезена, представляваща трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. Лекуван е оперативно чрез метална остеосинтеза. Възстановяването протекло за срок от 5-6 месеца, предстои му още една операция , все още изпитва болки и дискомфорт. Ищецът бил зад работниците, които изкарвали машина от склада. Мястото било заледено и наклонено и той паднал. Бил предупреден за опасността от свид.К.,който паднал сутринта на същото място. По делото е представен като доказателство документ с наименование „Мероприятия за осигуряване на нормални условия в ЗЗИ през есенно-зимния период 2014 г.-2015 г.“,според който на ищеца било възложено да извърши доставка на пясък за стръмните участъци от пътя, но не и да извършва опесъчаване. В длъжностната му характеристика също няма такова задължение. Изплатено му е било обезщетение за трудовата злополука в размер на 428,22 лв. от застраховател и в размер на 900 лв. от касатора , съгласно К.. При тези факти въззивният съд е приел, че са спорни въпросите следва ли да се намали отговорността на работодателя съгласно чл.201 ал.2 КТ, респективно дължимото на ищеца обезщетение, проявена ли е груба небрежност, налице ли е неизпълнение на трудови задължения, допринесли за настъпване на злополуката.Намерил е, че действията на ищеца не могат да бъдат квалифицирани като груба небрежност,тъй като той не е нарушил правилата за безопасност на труда. Изваждането и придвижването на машината по заледената площадка не представлява такова нарушение. Самото неспазване на правилата не би могло да обоснове наличието й. Осъзнаването на факта, че е заледено и предприетите въпреки това действия не обосновава извод за проявена груба небрежност. Ищецът не е имал задължения във връзка с опесъчаване, а само за доставка на пясък, което е изпълнил.Въззивният съд е счел, че касаторът от своя страна не е изпълнил своите задължения за осигуряване безопасни условия и е поставил ищеца в рискова обстановка. Относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд е приел,че оздравителният период е продължил около шест месеца, но ищецът продължава да изпитва болки и има накуцваща походка,предстои му операция за изваждане на металната остеосинтеза. Намерил е за справедлив размер на дължимото обезщетение сумата 25 000 лв.,която е редуцирал с вече изплатените обезщетения от касатора и от застрахователя
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба е необходимо обосноваване на общо основание за допускане на касационно обжалване, чрез извеждането на обуславящ изхода на делото правен въпрос и на допълнително основание- развитието на този въпрос с оглед някоя от предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК. Първият въпрос не е релевантен, тъй като е поставен в хипотеза на сравняване с действия, които не би осъществил и най-небрежния човек, но такава не е разглеждана от въззивния съд. За да изпълни приложното поле на общо основание въпросът трябва да произтича от решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на делото. Той не трябва да засяга проблеми, които касаторът намира за важни, но които не са намерили разрешение в атакувания съдебен акт. От останалите въпроси като релевантен донякъде би могъл да бъде определен вторият въпрос.Но за 2-4 въпроси се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което дори не е направен опит да бъде обосновано.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72/06.03.2017 г. по гр.д.№12/2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: