О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 60269/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б. с.”-ЕООД, чрез процесуален представител адвокат О. М., срещу решение № 1336/ 27.06.2016 г. по т.д.№ 2007/ 2016 г. на Апелативен съд-София.
В касационната жалба се поддържат оплаквания,че въззивният съд не е изложил собствени мотиви; не е изпълнил задължението си да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК, който е квалифирал иска едва в постановеното от него решение; за неправилност на извода, че по делото не била представена допълнителна искова молба.Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Поставя въпросите:
-задължен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да изготви собствени мотиви, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания.
Посочва,че въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция,без да направи свои фактически и правни изводи. Намира,че тези негови процесуални действия са в противоречие с утвърдена съдебна практика. Позовава се на решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, постановени по т.д.№ 813/2012 г., І т.о. и т.д.№ 34/2013 г., ІІ т.о.
-задължен ли е въззивният съд да разгледа релевирано във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото съгласно чл.146 ГПК и задължен ли е да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия.
Касаторът твърди,че в доклада по делото при първоинстанционното разглеждане на спора не е дадена правна квалификация на предявената претенция и на страните не са указани необходимите за установяване факти по делото. Този порок не е отстранен и от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК, решение по гр.д.№ 995/2010 г., ІV г.о., решения по т.д.№ 1554/2013 г.,ІІ т.о., т.д.№ 965/2010 г., І т.о., т.д.№ 799/2011 г., ІІ т.о., т.д.№ 907/2011 г., І т.о.
-задължен ли е съдът да даде правна квалификация на предявените искови претенции, обвързан ли е първоинстанционния съд от посочената от страните правна квалификация на претендираните права и съответно обвързан ли е въззивният съд от правната квалификация на правоотношенията, предмет на делото, когато проверява за нарушения на материалния закон.
Посочва,че въззивният съд единствено е отбелязал, че не споделя оплакването на жалбоподателя за неправилно дадена квалификация в първоинстанционното решение. Намира,че е негово задължение да определи правната квалификация на предявения иск, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Намира противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3359/2014 г., ІV г.о. и по т.д.№ 516/2009 г., ІІ т.о.
-води ли неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка автоматично до нищожност и може ли изискването за форма да бъде преодоляно чрез разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ.
Заявява, че произнасяне по този въпрос няма в обжалваното решение, въпреки че е поставен във въззивната жалба. Счита, че то противоречи на решение по т.д.№ 871/2012 г., І т.о., т.д.№ 348/2012 г., І т.о. и т.д.№ 2094/2014 г. , ІІ т.о.
Последният въпрос ,във връзка с който липсва аргументация за поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, е за допустимостта на възлагане вследствие на незаконосъобразно процесуално действие на неизправна страна в процеса неблагоприятни последици за изправната страната.
Ответникът по касационната жалба Областна администрация на Област София не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 324/ 05.02.2016 г. по т.д.№ 693/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 40 320 лв., представляваща сбор от неизплатени главници за ползвани охранителни услуги по изброени фактури, във връзка с договор № Д-17-001/10.01.2011 г. за охрана на описан недвижим имот, намиращ се в [населено място], на посочен адрес, сключен с ответника след проведена процедура по реда на ЗОП, ведно със законната лихва от 10.02.2014 г. до окончателното й плащане и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 6 425,87 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главниците. Решението е влязло в сила в останалите части, с които е отхвърлен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 6 696 лв.,ведно със законната лихва от 10.02.2014 г. по две посочени фактури, във връзка с договор за възлагане на малка обществена поръчка № Д-17-002/25.02.2013 г., сключен между страните за организиране и осъществяване на денонощна физическа охрана на същия обект ,поради извършено плащане в хода на делото и е уважен акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 97,85 лв. за периода 05.12.2013 г.-10.02.2014 г. и за сумата 34,48 лв. за периода 05.01.2014 г.-10.02.2014 г.Относно фактическите констатации и правни изводи въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като ги е споделил. Посочил е ,че основното възражение на касатора е било относно неправилната квалификация на част от исковите му претенции за заплащане на охрана, извършена в периода 01.01.2012 г.-31.12.2012 г. и че то не може да бъде споделено. Изтъкнал е, че както и самият касатор твърди, в протокола от проведеното първо съдебно заседание по делото е било отразено становището му за правна квалификация на предявения иск по чл.79 ЗЗД и алтернативно-за водене на чужда работа без пълномощие, при което заинтересованият е одобрил управлението на работата. Тази теза е била поддържана и в следващото заседание, като касаторът е заявил, че ако съдът не приеме наличие на облигационни отношения в процесния период, да се разгледа като евентуален иск с правно основание чл.60-62 ЗЗД. Направил е извод,че дадената правна квалификация от първоинстанционния съд е правилна. Посочил е,че в производството пред въззивния съд,в подкрепа на становището си за договорен характер на претенцията, касаторът се е позовал на съдебна практика,според която неспазването на формата не води автоматично до нищожност на търговската сделка. Изтъкнал е, че евентуално предявен иск с правно основание чл.62 ЗЗД няма. С оглед преклузията на чл.372 ГПК е невъзможно да бъде предявен такъв при последващо евентуално съединяване.Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и касаторът не е подал допълнителна искова молба, не е изменил основанието на първоначално предявения иск. Няма и твърдения с исковата молба да са предявени два евентуално съединени иска. В заключение е направил извод за правилност на първоинстанционното решение.
В исковата молба касаторът е посочил ,че след проведена процедура по реда на ЗОП, по силата на договор сключен с ответника, е поел функциите по охрана на недвижим имот-публична държавна собственост. Тъй като до изтичане срока на договора не е проведена нова процедура, по взаимна договореност, с оглед предотвратяване извършването на противоправни действия и посегателства спрямо обекта, е продължил да осъществява охраната му до 31.01.2013 г. След изтичане на всеки месец страните съставяли и подписвали констативни протоколи за приемане работата и касаторът издавал фактури, които са подписвани и приемани от ответника, но не изпълнявал задължението си да заплати дължимото възнаграждение.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК. Прието е , че даденото разрешение с ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК-т.10, следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/17.07.2001 г. не е загубила своето значение в хипотезите, посочени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК- т.5.В настоящия спор е налице вероятност двете предходни инстанции да са се произнесли по нередовна искова молба, поради непопълването на обстоятелствената й част с достатъчно факти, позволяващи правилната правна квалификация на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1336/27.06.2016 г. по т.д.№2007/2016 г. на Апелативен съд-София.
ЗАДЪЛЖАВА [фирма] да внесе по сметка на ВКС сумата 935 /деветстотин тридесет и пет/ лв. държавна такса, като го предупреждава,че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на това задължение делото да се докладва за насрочнане в открито съдебно заседание на председателя на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: