О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 04.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 60 352/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. А. М., чрез пълномощник адв.Д. Й., срещу решение № 876/28.04.2016 г. по гр.д.№ 680/2016 г.на Апелативен съд-София, ГО, 8 състав. С него е отменено решение № 5290/20.07.2015 г. по гр.д.№ 15 637/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от касаторката срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 17.02.2014 г. като неоснователен. Решението в останалата част, с която искът е отхвърлен до размер на сумата 80 000 лв. е потвърдено.
Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд ,в неговите отхвърлителни части. В частта, с която искът е уважен до размер на сумата 30 000 лв. то е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване за несъответствие на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с критерия за справедливост, определен от чл.52 ЗЗД, както и със задължителните указания за приложението му, дадени с ППВС № 4/1968 г., т.ІІ. Твърди се, че то не е съобразено с характера и тежестта на увреждането ,интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки от касаторката и прогнозите за отзвучаването им, икономическото състояние на страната и лимитите на отговорност на застрахователя. Изложени са доводи относно възрастта й , инфлационните процеси, видът и тежестта на нанесената телесна повреда. Иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните части и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя се въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторката намира,че този въпрос е решен в противоречие с цитираното ППВС и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС, ІІ т.о. по т.д.№14/2009 г., т.д.№1203/2013 г., т.д.№ 486/2012 г., т.д.№3343/2013 г., т.д.№2974/2013 г.,т.д.№ 566/2010 г.,т.д.№795/2008 г. Намира,че при определяне размера на обезщетнието само формално са изброени обстоятелствата, които го определят ,без да се анализира как конкретно и в съвкупност му влияят, че паричното обезщетение следва да съответства на необходимото за преодоляването им и на обществените представи за справедливост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт З. Н. в писмен отговор я оспорва.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач С. С. –Балканска не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел, че на 17.02.2014 г. в [населено място] ,на пешеходна пътека третото лице-помагач е нарушила правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1 и чл.119 ЗДвП и по непредпазливост е причинила на касаторката средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дванадесети гръден прешлен, причинило трайно затрудняване движенията на снагата за срок до шест месеца.С влязло в сила решение по чл.78-а НК е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно б.”а”, предл.второ, вр. с чл.343 ал.1 б.“б“,вр.чл.342 ал.1 НК.Посочил е, че съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда,в частност решението по чл.78-а НК е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Въз основа на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза въззивният съд е приел за установено, че в зоната на счупване на гръбначния стълб се намира т.нар. лордоза-извивка на гръбнака в предна посока.Един от фрагментите е отделен назад и е оказал компресия върху миелона.Това е наложило оперативно лечение и стабилизация на счупения прешлен чрез метална стабилизация .През първите два месеца и около един месец при проведената рехабилитация касаторката е търпяла интензивни болки, спазвала е постелен режим. След третия месец до последния месец от лечението се е придвижвала с патерици. Към момента здравословното й състояние е стабилизирано,не е възможно извършването на движения в зоната между 10 гръден и 2 поясен прешлен,където е металната стабилизация. Касаторката изпитва затруднения при движението флексия- свиване напред,когато трябва да извършва действия при наведено положение.Прогнозата е оптимистична относно възвръщане на трудовата дейност,но е невъзможно възстановяването на анатомичната форма на счупения прешлен, движенията в травмираната област ще са ограничени от металната стабилизация. Тя може да бъде премахната, когато има костна такава. В момента касаторката се придвижва без помощни средства , но с щадяща походка. Според показанията на свид.Т. преди инцидента тя често пътувала,била активна , сега не можела да го прави поради невъзможността да остане седнала за дълго време. Не може да извършва основни домакински дейности и да поддържа двора и къщата си.
Въззивният съд е направил правни изводи за наличие на виновно противоправно поведение на водача на МПС, който не е забелязал касаторката своевременно и не е предотвратил удара. В район на кръстовище е следвало да се движи със скорост, позволяваща да спре и да пропусне имащите предимство. С оглед възрастта на касаторката, която е била на 61 год. е счел, че се предполагат забавени реакции и походка, но че тя не е нарушила правилата за движение. Относно размера на обезщетението е намерил, че при конкретните обстоятелства-напреднала възраст,причинена средна телесна повреда, продължителността на затруднените движения, нужда от чужда помощ, трайно изменена структура на тялото в зоната между 10 гръден и 12 поясен прешлени невъзможност за движение в тази област, продължаващи болки при определени условия, инфлационните процеси- то следва да бъде определено в справедлив размер от 30 000 лв.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният въпрос е релевантен, но не е налице противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил цитирания тълкувателен акт и решенията на състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика , приложил е точно закона и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай . Според приетото в цитираните тълкувателни актове понятието „справедливост”по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да е достатъчно по размер за репарирането им , в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност при която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер и по тях се формират правни изводи.Във връзка с тези изводи касаторката не е поставила правни въпроси и не е обосновала дали са разрешени в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото , на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да бъде уважено искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт,съгласно предвидения минимален размер в чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 876/28.04.2016 г. по гр.д.№680/2016 г.на Апелативен съд-София, ГО, 8 състав.
ОСЪЖДА А. А. М. да заплати на [фирма] сумата 500 /петстотин/ лв. възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: