О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 26.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3705` /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от прокурора в Окръжна прокуратура- В. Г. М. срещу решение № 1061/27.06.2017 г. по гр.д.№996/2017 г. на Окръжен съд-Варна, ГО, І състав. С него е отменено решение № 1111/17.03.2017 г. по гр.д.№13448/2016 г. на Районен съд-Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца П. Х. Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, за разликата над 7000 лв. до размер на присъдените от първоинстанционния съд 10 000 лв. и вместо това е постановил отхвърляне иска за тази разлика.В останалата част решението е потвърдено и е изменено в частта за разноските.Присъдени са разноски за въззивното производство.
Касаторът намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение, в частност,че на ищеца е била определена най-леката мярка за неотклонение, кратката продължителност на досъдебната фаза на процеса, интензивността на извършените процесуални действия, обективните икономически критерии, стандарта на живот, отражението върху авторитета и доброто му име. Поддържа, че са нарушени критериите за справедливост. Иска въззивното решение да бъде отменено, евентуално-да бъде изменено, като се намали размерът на обещетнието.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставя въпроса:
-При определяне основанието и предпоставките за носене отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди.
Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решения на състави на ВКС по гр.д.№78/2011 г., ІІІ г.о. и гр.д.№2516/2014 г., ІV г.о.
Поставя също така и въпроса:
-При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост, обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата.
Счита, че въззивният съд по този въпрос е направил изводи в противоречие с цитираното ППВС и решения на състави на ВКС по гр.д.№85/2012 г., ІV г.о., гр.д.№593/2010 г.,ІVг.о., според които следва да се съобразят посочените аспекти на съществуващите икономически условия.
Ответникът по касационната жалба П. Х. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Б. Б., я оспорва.Претендира разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, спрямо който се съизмерва вредата. Той не е с абктрактен характер, а включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блата са имали за своя притежател. Посочил е, че следва да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди. Приел е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 22.04.2013 г. по чл.209 ал.1 НК, взета му е мярка за неотклонение подписка, след внасяне на обвинителния акт са проведени пет съдебни заседания. На 06.10.2014 г. е бил оправдан и след разглеждане на внесения протест на 12.01.2015 г. оправдателната присъда е потвърдена. Посочил е, че доказването на вредите и на причинно следствената връзка между тях е в тежест на ищеца. Намерил е, че от значение е продължителността на наказателното преследване, отражението му върху личността, емоционалното и здравословно състояние на ищеца. Изтъкнал е, че обезщетението се определя глобално, на база критерия на обществото за справедливост, като се обуславя от степента на уронения престиж и добро име и от негативните последици. Приел е, че ищецът е изпитвал неувереност, неудобство, несигурност, настъпил срив в психиката му. При тези данни е счел за доказана причинно-следствената връзка между претърпените вреди и действията на касатора. Съпоставил е неоснователно повдигнатото обвинение за тежко престъпление, но при определена най-лека мярка за неотклонение подписка. Посочил е, че няма данни ищецът още да изпитва онези неудобства и страх, които е търпял по време на съдебното преследване и че е психически здрав. При тези мотиви и като отнася преживяното от него към миналото му , е намалил обезщетението от 10 000 лв. на 7 000 лв.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същото е уредено като селективно и само след доказване на общо и допълнително основание могат да бъдат обсъждани направените от касатора оплаквания.
Първият поставен от него въпрос е обусловен от становището му за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и е относим към правилността на обжалвания съдебен акт. Поради това той не отговаря на критериите за общо основание за касационно обжалване. С ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК-т.1 е поставено изискване въпросът да обуславя решаващите правни изводи по предмета на делото, съдържащи се във въззивното решение , но без да е свързан с правилността му, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото.
Относно втория въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е формирал мотиви за определяне размера на присъденото обезщетение в светлината на общите икономически условия и на жизнения стандарт. Поради това той е частично нерелевантен. Поставеният въпрос не представлява общо основание, когато се отнася до проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви. В частта, засягаща общоприетото разбиране за справедливост, питането изпълва приложното поле за общо основание.Не е налице обаче поддържаното допълнително основание, тъй като не е налице отклонение от приетото в задължителната съдебна практика. Изводите на въззивния съд са съобразени с конкретиката на случая и причинените вреди . Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за възнаграждение за адвокат. Тяхното заплащане е установено с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащо отбелязване за заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1061/27.06. 2017 г. по гр.д.№ 996/2017 г. на Окръжен съд-Варна, ГО, І състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на П. Х. Д. сумата 800 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: