О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр. София, 02.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3006 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № І-18 от 12. 03. 2016 г. по в. гр. дело № 163/2016 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1947 от 08. 12. 2015г. по гр. дело № 4628/2015 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно кумулативно съединени искове срещу [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за признаване за незаконна и отмяна на заповед № 34 от 23. 06. 2015г. на управителя на ответното дружество, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на заеманата длъжност – кондуктор /междуселищен транспорт/, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, в което е останала без работа и за заплащане на удържаното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, като е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът – ищца поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закони и поради необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: 1. „При налагане на дисциплинарно наказание за две и повече дисциплинарни нарушения, следва ли работодателя да покани работника да даде обяснение за всяко поотделно, като ги уточни и конкретизира в поканата си за даване на обяснения“; 2. „Допустимо ли е за едно и също дисциплинарно нарушение на работника да се налагат две дисциплинарни наказания?“; 3. „При налагане на дисциплинарно наказание, следва ли работодателя да оцени в достатъчна степен обстоятелствата на всеки конкретен случай, а именно: поведението на служителката, писмените й обяснения, дългогодишния трудов стаж при този работодател, чистото й трудово досие без наложени дисциплинарни наказания и прочие?“. Поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие със следните решения на ВКС, които прилага към изложението на основанията за допускане до касационно обжалване: по първия въпрос – решение № 83 от 24. 07. 2015г. по гр.д. № 5585/2014 г. на ІІІ г.о.; по втория въпрос – решение № 162 от 18. 05. 2010г. по гр.д. № 299/2009 г. на ІV г.о. и по третия въпрос – решение № 120 от 13. 04. 2011г. по гр.д. № 1333/2010 г. на ІІІ г.о.. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не подава отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 221, ал. 2 КТ, но не са налице посочените общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява, а и страните не спорят, че ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, като на 24. 03. 2014г. по време на работа в [населено място], в автобус № 61, пътуващ по линия Б. – [населено място], като кондуктор е намерила чужди движими вещи – мобилен телефон със сим карта на обща стойност 720 лв., собственост на пътничката М. Г., и в продължение на една седмица от намирането им не е съобщила за тях на собственичката, на властите или на този, който ги е загубил, квалифицирано като престъпление по чл. 207, ал. 1 НК от наказателния съд с влязло в сила решение, задължително и за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и извършителя му. Спорни между страните са въпросите дали при налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание с атакуваната заповед за извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина са спазени императивните норми на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, както и спазено ли е правилото на чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на извършеното нарушение. Бургаският окръжен съд намира, че е спазена процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание и в рамките на конкретното дисциплинарно производство, ответникът е поискал обяснения от служителката с необходимата конкретизация на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, по начин, при който тя е била наясно за фактите и обстоятелствата – предмет на дисциплинарното производство и на исканите обяснения. Д. на ищцата, че липсва идентичност между обстоятелствата по повод, на които са поискани обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото последните са искани за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, и изложените в заповедта за уволнение основания за налагане на дисциплинарното наказание – чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ, е приет за неоснователен. От влязлото в сила решение по наказателното дело се установява, че е осъществен съставът на нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието – работодател. Посочването на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и изисканите обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за това нарушение са достатъчни за спазване на процедурата по даване на обяснения и постановяване на законосъобразна заповед за дисциплинарно наказание. Доколкото процесното нарушение на трудовата дисциплина обхваща и състава на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, не е налице липса на идентичност между обстоятелствата, по повод на които са искани обясненията и изложените в заповедта за дисциплинарно наказание основания за налагането му, тъй като става дума за едно нарушение, квалифицирано от работодателя по два от съставите на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ. Дори да се приеме, че обяснения за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 не са били поискани по надлежния ред, достатъчно е нарушението, извършено от ищцата, да се квалифицира по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, за което са надлежно поискани обяснения и това дава основание да се приеме, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена и атакуваната заповед за уволнение е валидна и законосъобразна. Въззивният съд е приел заповедта за дисциплинарно уволнение за мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ, с посочване в нея в достатъчна степен на фактическите и правни основания, без да са налице неясноти за конкретното деяние – посочени са точно времето, мястото на извършване на деянието, неговите обективни и субективни елементи, вкл. чрез препращане към влязлото в сила решение по наказателното дело, с което нарушението на трудовата дисциплина е квалифицирано като престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. Възражението за нарушение на правилото на чл. 189, ал. 1 КТ също е счетено за неоснователно, при съобразяване, че ищцата макар да е освободена от наказателна отговорност и да й е наложено административно наказание, е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 207 НК, чрез което несъмнено се накърнява доброто име на работодателя и което представлява злоупотреба с доверието му, обуславящи и достатъчни за налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че по отношение на първите два въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищцата, не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Сочените въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „При налагане на дисциплинарно наказание за две и повече дисциплинарни нарушения, следва ли работодателя да покани работника да даде обяснение за всяко поотделно, като ги уточни и конкретизира в поканата си за даване на обяснения“ и „Допустимо ли е за едно и също дисциплинарно нарушение на работника да се налагат две дисциплинарни наказания?“ не са обуславящи за изхода по конкретния правен спор, тъй като въззивният съд е приел, че извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, признато за престъпление по чл. 207 ал. 1 НК с влязло в сила решение на наказателен съд, е едно единствено, за него са поискани и дадени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, че то е достатъчно тежко за да обуслови налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание, което е единственото наложено дисциплинарно наказание. Горепосочените въпроси на касатора не са обусловили по никакъв начин правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, като вторият въпрос въобще не е обсъждан от Бургаски окръжен съд, тъй като доводът, че за процесното нарушение на трудовата дисциплина на ищцата са наложени две различни дисциплинарни наказания – строга забележка и дисциплинарно уволнение е направен за първи път в касационната жалба. Освен това от приетите по делото доказателства не се установява налагане на наказание „забележка“ за процесното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ от работодателя – ответник, което наказание следва да бъде обективирано в нарочна заповед на работодателя, след нарочно проведена дисциплинарна процедура. Дори първият въпрос да бъде приет за такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, той е разрешен от въззивния съд съобразно безпротиворечивата съдебна практика по чл. 290 ГПК, поради което не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от касатора решение № 83 от 24. 07. 2015г. по гр.д. № 5585/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е по други, неотносими към процесния спор, правни въпроси и касае хипотеза на неиндивидуализирани нарушения на трудовата дисциплина нито в заповедта за уволнение, нито в доклад на работодателя, към който заповедта за уволнение препраща, каквато хипотеза не е осъществена по процесното трудово правоотношение.
Третият формулиран от ищцата правен въпрос: „При налагане на дисциплинарно наказание, следва ли работодателя да оцени в достатъчна степен обстоятелствата на всеки конкретен случай, а именно: поведението на служителката, писмените й обяснения, дългогодишния трудов стаж при този работодател, чистото й трудово досие без наложени дисциплинарни наказания и прочие?“, макар да осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. спрямо него не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. С цитираното от касатора решение № 120 от 13. 04. 2011г. по гр.д. № 1333/2010 г. на ІІІ г.о. по чл. 290 ГПК е допуснато касационно обжалване по процесуалноправен въпрос, какъвто не е разгледан по настоящото дело, нито е поставен в настоящата касационна жалба, следователно то е неотносимо към релевираните от ищцата основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С постановената безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че решаващият съд съобразно чл. 189, ал. 1 КТ следва да оценява в достатъчна степен обстоятелствата на конкретния случай, поведението на работника или служителя, евентуално изразено от последния критично отношение към извършеното в дадените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, чистото дисциплинарно минало и др. конкретни обстоятелства от значение за тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в каква степен е злоупотребено с доверието на работодателя и е уронено доброто му име пред други правни субекти. Съобразявайки тази практика, Бургаски окръжен съд, приемайки, че извършеното нарушение от страна на ищцата съставлява и престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, признато за такова с влязло в сила съдебно решение, уронващо доброто му име пред клиенти и съставляващо злоупотреба с работодателското доверие; че служителката не е изразила критично отношение към извършеното в дадените писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, а само е акцентирала върху ниската степен на обществена опасност на деянието, освобождаването от наказателна отговорност и налагане само на административно наказание, липсата на вредоносен резултат и чистото си съдебно и дисциплинарно минало, намира за правилна преценката на ответника, че за процесното тежко нарушение следва да бъде наложено най – тежкото дисциплинарно наказание. Този правен извод е базиран върху всички конкретни обстоятелства, относими към процесното дисциплинарно производство, и съответства, а не противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК .
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-18 от 12. 03. 2016 г. по в. гр. дело № 163/2016 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: