О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София, 16.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3186 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. И. от [населено място], [улица], ет. 3, офис 304, срещу решение № 221 от 12. 05. 2016 г. по в. гр. дело № 185/2016 г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ – ти състав, с което е потвърдено решение № 124 от 28. 01. 2016г. по гр. дело № 6205/2015 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора Д. А. И. срещу ответника Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. Стамболийски“, [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД- 16- 2/ 30. 09. 2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител икономически дисциплини“, като е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че неправилно въззивният съд не е съобразил, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, с оглед заболяването й, установено с писмени доказателства, същата попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за което обстоятелство работодателят нито е изискал, нито е получил съгласие от Инспекцията по труда – [населено място]. Поддържа също, че неправилни са и изводите на Плевенски окръжен съд досежно спазване на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ, като не е направена разлика между „синдикална организация“ и „ръководство на синдикална секция“, при което не е взета впредвид липсата на изискуемото съгласно чл. 10, ал. 3 от колективния трудов договор /КТД/ съгласие на съответния колективен синдикален орган за уволнението на ищцата в хипотезата на съкращаване на щата, която прави уволнението незаконно само на това основание. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Касаторът – ищца въвежда основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по два материалноправни въпроса от значение за изхода по конкретното дело. Първият формулиран материалноправен въпрос: „Допустимо ли е да се приеме, че след като ТЕЛК, не по вина на лицето, каквото изрично отбелязване е направила ТЕЛК, е забавил преосвидетелстването на ищцата, то същата е загубила качеството си на трудоустроено лице за периода на забавата, и не ползва предоставената законова закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?“, е посочен като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при отсъствие на съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС по правния въпрос би било от изключително значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Вторият поставен материалноправен въпрос: „Кой е колективния синдикален орган, който следва да даде съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ във вр. с чл. 10, т. 3 КТД в системата на образованието?“, е релевиран в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради противоречие с ТР № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС и поради ограничената съдебна практика по него, обуславяща значението му за развитието на правото. Касаторът поддържа, че основен аргумент на въззивния съд да приеме процесното уволнение за законно е факта, че към 05. 10. 2015г. /датата на прекратяване на процесния трудов договор/ срокът на ЕР на ТЕЛК № 3160/25. 10. 2013г. бил изтекъл, а в новото ЕР на ТЕЛК от 13. 10. 2015г. няма посочени противопоказания на труд, без да е съобразено, че към датата на преосвидетелстването – 13. 10. 2015г. ищцата е с прекратено трудово правоотношение, т.е. няма как да представи производствена характеристика със задълженията за длъжността си на ТЕЛК, за да може ТЕЛК да впише съответните противопоказания за длъжността. Твърди, че нормативната уредба в образователната система е широко приложима, а още повече – тази, която урежда и защитава правата на трудоустроените лица, поради което в интерес на гражданскоправните отношения е да се установи трайна и уеднаквена съдебна практика относно правата на работниците и служителите и задълженията на работодателите при прилагане на законовата закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 4 КТ.
Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. Стамболийски“, [населено място], подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който моли да не се допуска касационно обжалване поради отсъствието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира съдебните разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от страна на работодателя е налице законосъобразно изпълнена процедура по преодоляване на обективната и съществуваща към датата на прекратяване на трудовото правоотношение предварителна закрила на ищцата по чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал. 4 КТ. Счел е, че е налице реално съкращаване на щата на ищцата, доколкото към датата на връчване на заповедта за уволнение – 05. 10. 2015г. е утвърдено ново щатно разписание, съгласно взето решение на директора на учебното заведение с оглед правомощията му по чл. 41б, т. 5 Закона за народната просвета да определи самостоятелно числеността на персонала, съобразно утвърдения бюджет, достатъчно за влизане в сила на новото щатно разписание съгласно ТР № 4 от 12. 12. 2011г. по тълк. д. №4/2011г. на ОСГК на ВКС, при което единствената длъжност, заемана от ищцата: „старши учител икономически дисциплини“ престава да съществува. Посочил е, че при тази хипотеза – съкращаване на една единствена длъжност в щатното разписание, работодателят не е задължен да прави подбор преди да пристъпи към уволнението, т.е. в тази хипотеза правото на подбор не става част от правото на уволнение, съобразявайки разрешенията в ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК.
Плевенски окръжен съд обсъжда като неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата няма качеството „трудоустроен служител“ към момента на прекратяване на процесния трудов договор, въз основа на решението на ТЕЛК от 25. 10. 2013г., тъй като въпреки определените 80 % трайно намалена работоспособност, липсва предписание на здравния орган за трудоустрояване на друга длъжност. Въззивният съд се позовава на по – нова практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 431/17. 01. 2014г. по гр. д. № 869/2013г. на ІV г.о.; решение № 246/11. 11. 2015г. по гр. д. № 1305/2015г. на ІІІ г. о.; решение № 443 от 24. 03. 2016г. по гр. д. № 2569/2015г. на ІV г.о., според която щом с решение на ТЕЛК е определен процент намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – наличието на заболяване е установено по законния ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, като е без правно значение дали работникът или служителят заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени лица обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. При съобразяване с гореизложената актуална задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приема че към датата на издаване на процесната заповед за уволнение /30. 09. 2015г./, считано от 25. 10. 2013г. ищцата има качеството на трудоустроен служител при установени 80 % трайно намалена работоспособност и посочени в експертното решение на ТЕЛК от 25. 10. 2013г. противопоказни условия на труд /“системни физически усилия“/, независимо че е продължила да работи на същата длъжност и няма предписание за заемане на друга длъжност, предвидена за трудоустроени лица. Към правнорелевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 05. 10. 2015г., Плевенски окръжен съд счита, че ищцата обаче няма качеството „трудоустроен служител“, тъй като съгласно новото решение на ТЕЛК от 13. 10. 2015г. за преосвидетелстване, определящо срок на инвалидност от 01. 10. 2015г. до 01. 10. 2018г., не са посочени противопоказни условия на труд, поради което уволнената служителка не се е ползвала от специалната закрила на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
По отношение на императивното изискване на чл. 333, ал. 4 КТ, въззивният съд, прилагайки ТР № 4/17. 12. 2013г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, счита че е налице взето съгласие на съответния синдикален орган в училището – работодател, тъй като представеното писмо – съгласие, подписано от председателя на синдикалната секция, неоспорено от ищцата, обективира решение – съгласие на ръководството на синдикалната секция за процесното уволнение, дадено преди последното.
Поради осъществено реално съкращаване на щата на ищцата, преодоляна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 4 КТ и неприложима закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд приема, че атакуваната заповед № РД-16-2 / 30. 09. 2015г. е законосъобразна, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв е отхвърлен, както е отхвърлен и обусловения обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а първоинстанционното решение на Плевенски районен съд като правилно е потвърдено.
Релевираните от касатора горепосочени материалноправни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, обусловили са правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, поради което осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По първия материалноправен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на ВКС, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Губи ли работникът или служителят качеството си на трудоустроено лице, произтичащо от експертно решение на ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и са посочени противопоказни условия на труд, респективно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, ако преосвидетелстването с последващо решение на ТЕЛК е за същото заболяване без прекъсване на срока на намалена работоспособност, но преосвидетелстването е забавено не по вина на работника или служителя, според изрично отбелязване в новото решение на ТЕЛК, и е извършено след прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/?, няма формирана съдебна практика, вкл. задължителна такава на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на този правен въпрос е от значение за развитие на правото, тъй като допускането на касационно обжалване по него в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще допринесе за разглеждане и решаване на аналогични правни спорове според точния смисъл на законите, съобразно произтичащия от чл. 5 ГПК принцип. Следователно по отношение на горепосочения първи материалноправен въпрос е налице и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по този въпрос.
По втория материалноправен въпрос, доколкото е относим към спорния предмет и по него е формирана задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. ТР № 4/2013г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, не са налице допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 4/2013г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС и формираната безпротиворечива съдебна практика, изискуемото по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието за уволнение поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като уведомлението до работодателя за това съгласие е достатъчно да бъде обективирано в подписан само от председателя на синдикалния орган удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган. Доколкото не е установено в процеса, че предвиденият в устава на процесната синдикална организация колективен синдикален орган е различен от синдикалното ръководство на съответната синдикална секция, изводът на въззивния съд, че е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ чрез обективираното в писмено становище вх. № 447/11. 09. 2015г. на председателя на СС на КНСБ съгласие на това ръководство, е изцяло съобразен с горепосоченото задължително разрешение в ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по формулирания по – горе първи материалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 12. 05. 2016г. по в. гр. дело № 185/2016 г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ – ти състав.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: