О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1267
София, 17.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4754/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Агенция „Митници”,чрез процесуален представител К. П., началник отдел „Правно нормативен” в митница-Р., против решение № 367/ 16.05.2013 г. по гр.д.№ 444/2013 г. на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. Х. С., чрез пълномощника си адв.К. Димова, в писмен отговор оспорва жалбата. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, с предмет на обжалване решение по неоценяеми искове и по оценяем иск , който е обусловен .
С обжалваното решение е потвърдено решение №313 /26.02.2013 г. по гр.д.№7265/2013 г. на Русенския районен съд. С него са уважени предявените от ответника по касационната жалба искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ,като е признато за незаконно уволнението му по чл.325 ал.1 т.12 КТ и е отменена заповед № 7383/23.07.2012 г. на работодателя ,с която е извършено,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” и на основание чл.225 ал.1 КТ му е присъдено обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в периода от 01.08.2012 г.-01.02.2013 г. в размер на сумата 3 600 лв.,ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. и 1000 лв. разноски.Въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в чл.325 ал.1 т.12 КТ основание за уволнение, тъй като не е запазена трудовата функция на длъжността, която е изпълнявал ответникът по касационната жалба и която касаторът твърди, че е определена за заемане по служебно правоотношение. Длъжността „митнически сътрудник”, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията/ЕКДА/ и чл.8 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията/НПЕКДА/, отменени с ПМС № 129/26.06.2012 г. е била експертна и се припокрива изцяло с посочената в чл.8 ал.3 НПЕКДА /отм./ длъжност „технически сътрудник”. Тя е с длъжностно ниво В5 и е била определена за заемане по трудово правоотношение.С Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за приложението му- чл.9 ал.5, приети с цитираното ПМС длъжността „технически сътрудник” също е определена като експертна със спомагателни функции.Със заповед №ЗАМ-445/29.06.2012 г. на директора на Агенция „Митници” е утвърдено ново щатно разписание, с което заеманата от ответника по касационата жалба длъжност „митнически /технически/ сътрудник” е премахната и е създадена нова длъжност- „инспектор в Агенция „Митници” с други трудови функции. Този факт се признава от работодателя, който е посочил във въззивната жалба, че тази длъжност не е била само закрита, а е трансформирана в нова длъжност, която не е идентична с длъжността „митнически сътрудник”.Намира за неоснователни доводите за приложение на § 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/.Нормата касае служителите, заемащи длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист”, „младши митнически специалист” ,съгласно ЕКДА/отм./,за които е определено ново наименование „ инспектор в Агенция „Митници”” и е предвидено заемането им по служебно правоотношение. Премахването на длъжността „митнически сътрудник”, заемана от ответника по касационната жалба сочи, че е налице съкращаване в щата , а обстоятелството,че новата длъжност „инспектор в Агенция Митници” се заема по служебно правоотношение е ирелевантно за спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди, че казусът е решаван противоречиво от съдилищата.Намира, че обжалваното решение противоречи на решения на окръжните съдилища [населено място] и [населено място] и на четири решения на районен съд-гр.С., за които няма данни дали са влезли в сила и с които исковете за отмяна на незаконно уволнение на служители ,заемали длъжността „митнически сътрудник” не са уважени. Излага становище, че изводите на въззивния съд не кореспондират с доказателствата по делото, от които се установява, че е налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, настъпила по силата на длъжностното разписание ,което е породило правото на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ответника по касационната жалба; че при съпоставка на щатните разписания няма намаление на щатните бройки; че в новото длъжностно разписание макар и да не съществува длъжността „митнически сътрудник”, като съвкупност от трудови функции тя не е премахната, а е трансформирана в „инспектор в Агенция Митници”.Старата длъжност не съществува в същия вид, функциите на новата са в по-голям обем и с по-големи изисквания, но становището му , че трудовите функции се припокриват е категорично.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Според сега действащата законова уредба то е факултативно, а не задължително. Допускането му е обусловено от успешното обосноваване от страна на касатора на общо и допълнително основание за това.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК общо основание за селектиране на касационната жалба е извеждането на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора.Това означава същият да е включен в предмета на делото , да е обусловил правната воля на съда, да е от значение за формирането й , но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата по делото.В случая оплакванията на касатора не могат да бъдат възприети като формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, отговарящ на посочените изисквания.Те са свързани със становището му за неправилност на въззивното решение и представляват основания по чл.281 т.3 ГПК,но не и по чл. 280 ал.1 ГПК. Овен това изведеният от касатора въпрос трябва е развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК,в която да е намерил проявление, като допълнително основание за селекция.Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е доказано, тъй като няма данни приложените решения на различни по степен съдилища да са влезли в сила и следователно да представляват съдебна практика.Обосноваването на общо и допълнително основание за допускане на касасционно обжалване е задача на касатора, съдът не може да формулира въпроса въз основа на оплакванията и твърденията му, тъй като това ще доведе до нарушение на диспозитивното начало. Тъй като не е обосновано общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367/16.05.2013 г. по гр.д.№444/2013 г. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: