О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 08.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 696/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на П. К. С. против определение № 3878, постановено в закрито заседание на 21.12.2013 г. по гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, пети състав.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С обжалваното определение на състав на Варненски окръжен съд е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 2079 от 22.10.2013 г. по гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта за дължимите от [фирма], [населено място] в полза на П. К. С. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като са намалени от 782.16 лв. на 460 лв. за първата инстанция и от 666.72 лв. на 460 лв. за въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението във връзка с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ следва да бъде в размер на сумата 310 лв., а възнаграждението във връзка с иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ – 150 лв. или общият размер на дължимото възнаграждение следва да бъде 460 лв. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че размерът на разноските, дължими от ответника по исковете в полза на ищеца за всяка една от съдебните инстанции – първа инстанция и въззивна инстанция следва да бъде определен в размер на сумата 460 лв.
Определението е неправилно.
Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, без да изложи мотиви за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат с оглед на критериите, регламентирани в нормата. С неизлагането на мотиви за прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК окръжният съд е допуснал нарушение на закона, което е довело до неправилност на постановения съдебен акт.
Ответникът по исковете с молбата си по чл. 248 ГПК е поддържал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По приложението на разпоредбата в т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай обаче въпросът за намаляването на възнаграждението се предпоставя от въпроса за фактическата и правна сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ищеца защита в производството по трудовия спор пред двете инстанции е предоставена по правен спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, който се характерезира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност произтича от широкия кръг релевантни за спора обстоятелства, чието доказване подлежи на преценка, а правната сложност се поражда от разрешаването на съществени по правната си значимост въпроси, засягащи приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 6 КТ, съотношението на фактическите състави по тези разпоредби, въпросите относно установяването на действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. От изложеното се налага извода, че защитата на ищеца е реализирана по дело, характерезиращо се с фактическа и правна сложност и поради това не е налице основание за намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248 ГПК трябва да се остави без уважение. Искането за заплащане на платените от частния жалбоподател адвокатски възнаграждения в по- голям размер от присъдения размер от въззивния съд с постановеното решение е недопустимо, тъй като след постановяване на въззивното решение ищецът не е поискал неговото изменение по реда на чл. 248 ГПК и не може да реализира този резултат по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3878, постановено в закрито заседание на 21.12.2013 г. по гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, пети състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] вх. № 34565/20.11.2013 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 2079 от 22.10.2013 г. по гр. дело № 2944/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта относно дължимите от [фирма], [населено място] в полза на П. К. С. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: