О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 30.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №421 /2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. М., подадена чрез адв.Д. от АК [населено място], срещу решение № 192 на Окръжен съд [населено място] /КОС/, постановено на 26.09.2014г. по в.гр.д.№ 232/2014г.
С това решение КОС е отменил решение № 34 от 19.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 379/ 2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е: 1.) отменена заповед № 44/07.03.2014г. на изп. директор на [фирма], с която трудовото правоотношение със С. Х. М. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.329, ал.1 от КТ, считано от 10.03.2014 г., и е признато уволнението за незаконно; 2.) възстановена е С. Х. М. на заеманата преди уволнението длъжност „деловодител, архивар” в [фирма]; 3.) осъдено [фирма] да заплати на С. Х. М. сумата в размер на 1 518.72 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 10.03.2014 г. до 16.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; 4.) осъдено е [фирма] да заплати на С. Х. М. деловодни разноски в размер на 540 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и по сметка на КРС сумата от 160.74 лева, представляваща държавна такса върху предявените съединени искове и деловодни разноски в размер на 50 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице, КАТО Е ПОСТАНОВЕНО отхвърляне на предявените от С. Х. М. против [фирма] ИСКОВЕ : 1.) с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповед № 44/07.03.2014 г. на изп.директор на [фирма], с която трудовото правоотношение със С. Х. М. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 във връзка с чл.329, ал.1 от КТ, считано от 10.03.2014 г., и за признаване уволнението за незаконно; 2.) с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „деловодител, архивар”, и 3.) с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 1 518.72 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 10.03.2014 г. до 16.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 1 518.72 лева до предявения размер от 2 880 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] в писмен отговор, подаден чрез адв.хаджиев от АК [населено място], взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер 500 лв., удостоверени с приложения към отговора договор за правна помощ.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Районният съд е сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С исковата молба ищецът е поддържал, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, както и поради това, че е нарушен чл.329, ал.1 от КТ. Оспорил е , че подборът е обективен, тъй като не е извършен според установените законови критерии по чл.329 от КТ и на работа са останали хора с по-ниска квалификация и професионален опит. В депозирания отговор ответникът е оспорил исковете като е твърдял, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно, както и, че е налице реално съкращаване на щата, а е извършен и законосъобразен подбор съгласно чл.329 от КТ. РС [населено място] с решението си е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, като е приел, че подборът не е извършен законосъобразно. Съобразно изхода на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът е уважил и акцесорните искове, като този по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ – частично при съобразяване изтеклата до датата на последното съдебно заседание част от исковия период. С въззивното решение съдът е обосновал извод, че исковете са неоснователни изцяло.
За да постанови този резултат съдът е констатирал, че уволнението на ищеца е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – “съкращаване на щата”, че такова реално е настъпило, че работодателят е извършил подбор. Приел е също, че при заявеното с исковата молба от ищеца твърдение, че подборът е в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства и установи законосъобразното извършване на подбор. След анализ на доказателствата е приел, че в процеса е установено законосъобразното извършване на подбора. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че от представения по делото като доказателство протокол от 10.02.2014 г. се установява, че назначената със заповед на изпълнителния директор на ответното дружество комисия е извършила подбор между двете служителки, заемащи длъжността „деловодител, архивар”, едната от които ищцата по делото, съобразно зададените от работодателя критерии – 1. образование, 2. допълнителна квалификация и 3. ниво на изпълнение на възложените задачи, практически умения и притежавани качества за законосъобразно изготвяне на документи, свързани с дейността на дружеството, правилното съхраняване на архивния фонд и опазване на имуществото на дружеството; че видно от цитирания протокол, комисията е извършила преценка за професионалната квалификация (включваща образование, следдипломна квалификация, допълнителна професионална квалификация – завършени курсове и школи за компютърна грамотност, владеене на езици) и нивото на изпълнение на възложените задачи и притежавани качества за законосъобразно изготвяне на документи, свързани с дейността на дружеството, правилното съхраняване на архивния фонд и опазване на имуществото на дружеството и е направила следните констатации по отделните критерии: 1. „образование” – ищцата има средно професионално – техническо училище, професия № 6501 – мъжко облекло, а другата служителка М.Б.– висше образование: бакалавър, специалност – аграрна икономика и магистър, специалност – бизнес администрация; 2. „допълнителна квалификация” – ищцата няма компютърна грамотност и има първо ниво – курс по английски (ВУАРР [населено място]), а служителката Б. притежава компютърна грамотност – оператор на компютър, операционна система W. XP, M. W., M. E. и има немски език – второ ниво (УНСС София, филиал Икономика и управление” Х.) и английски език – Професионална гимназия по икономика „А. К.” [населено място] и 3. „ниво на изпълнение на възложените задачи и притежавани качества за законосъобразно изготвяне на документи, свързани с дейността на дружеството, правилното съхраняване на архивния фонд и опазване на имуществото на дружеството” – ищцата не притежава необходимите качества, изпълнява задоволително възложените задачи съгласно длъжностната характеристика с оглед слабото познаване и прилагане на нормативната база, съгласно цитирано решение на кърджалийски районен съд е участвала при съставяне на учредителен протокол от 10.08.2012 г. на синдикална организация на дружеството-работодател, който е признат за неистински от съда, с влязло в сила цитирано решение на съд е признато за установено, че дължи на дружеството сумата от 366 лева, представляваща равностойността на констатирана липса на 1 брой транспалетна количка, а по отношение на служителката Б. – има необходимите качества и изпълнява качествено и в срок поставените задачи, познава в достатъчна степен нормативната база и отлично владее работата с компютърни програми, липсват данни за незаконосъобразни действия, свързани с изготвяне на документи и опазване на имуществото на дружеството. След като е анализирал събраните в процеса доказателства за притежаваните от ищцата и служителката Б. образование и квалификации, относими към критериите „образование” и „допълнителна квалификация”, въззивният съд е обосновал извод, че констатациите на комисията по подбора по тези критерии не са опровергани. Във връзка с критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”, съдът е обосновал извод, че въпреки дадените от съда указания и разпределената доказателствена тежест, не са представени от работодателя доказателства, които да обосноват направената от комисията по подбора констатация, че ищцата „не притежава необходимите качества и изпълнява задоволително възложените задачи съгласно длъжностната характеристика с оглед слабото познаване и прилагане на нормативната база”. По тези съображения е обосновал извод, че във връзка с този критерий следва да се приеме, че същата „има необходимите качества и изпълнява добре възложените задачи”. Съобразявайки изложеното и установените по-високо образование и допълнителни квалификации на служителката Б. съдът е обосновал решаващия си извод, че работодателят е извършил подбор съобразно установените от закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като преценката му съответства на действително притежаваните от оценяваните служители трудови качества.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК във връзка с въпросите : „1/Законен ли е подбора, ако не е извършена реална съпоставка на трудовата дейност на лицата подлежащи на подбор и оценката за нивото на справяне с трудовите задължения следва ли да почива на конкретни обстоятелства от трудовата дейност? 2/Законосъобразен ли е подбора, когато няма данни членовете на комисията да са познавали работата на оценяваните служители, както и да са ползвали конкретни сведения в тази връзка? 3/За законосъобразността на подбора следва ли работодателя да установи действителните качества на участвалите в подбора, съответствието на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед естеството на възложената работа? 4/Законосъобразен ли е подбора, когато не е установено по делото от какви факти се е ръководила комисията по подбора и въз основа на какви обстоятелства е формирала преценката си кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре? 5/Може ли само въз основа на протокола да се направи извод въз основа на какви конкретни факти е решено кой притежава знания и умения в по-ниска степен от другия и кой се справя по-добре с възложените задачи и следва ли въззивния съд при проверка на законността на подбора да извърши контрол по приложението на критериите на чл. 329 от КТ в тяхната кумулативна даденост? 6/Законосъобразен ли е подбора след като въззивния съд установи незаконосъобразно приложение на един от кумулативно дадените критерии и може ли сам да прави преценка при изначална липса на оценки и изрично посочване от страна на работодателя кой от критериите е с по-голяма тежест?” Поддържа, че правните разрешения на въззивния съд са в противоречие с ТР№3/2011, постановено на 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС по приложение нормата на чл.329 КТ, обективирана в редица актове, постановени по реда на чл.290 КТ, приложени към изложението. Във връзка с последния въпрос поддържа и наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК.
Правно разрешен от въззивния съд и обуславящ решаващите му изводи е въпросът, уточнен от съда: „Законосъобразен ли е подборът след като е установено незаконосъобразно приложение на един от кумулативно дадените критерии и какви са правните последици от това?” Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановките, дадени с ТР№3/2011, постановено на 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС. Поради това е налице основание във връзка с този въпрос на основание чл.280 т.1 ГПК да се допусне касационното обжалване на въззивното решение.
Във връзка с останалите, поставени от касатора, въпроси не се обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос е поставен общотематично, а не в контекста на решаващите изводи на въззивната инстанция. По втория и четвъртия от поставените въпроси съдът не е давал правни разрешения и същите не обуславят решаващите му изводи. поради изложеното тези въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, не са общо основание за достъп до касация. При отсъствие на общо основание не се дължи произнасяне по наличието или не на поддържаното във връзка с тях допълнително такова. Останалите два въпроса са разрешени от въззивния съд и обуславят изводите, обективирани в решението. Във връзка с тях обаче не е налице поддържаното допълнително основание, тъй като правното разрешение на въззивния съд не се отклонява от задължителната за съдилищата практика, обективирана в представените към изложението актове.
Предвид изложеното са налице предпоставките за допускане на постановеното от КОС въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание по чл.280 т.1 ГПК във връзка с въпроса .
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 на Окръжен съд [населено място], постановено на 26.09.2014г. по в.гр.д.№ 232/2014г.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: