ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 276
София, 22.11.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 3494/2013год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби , подадени от А. С. Я. и Р. Н. Я., с които се иска допълване на постановеното от ВКС определение №862 от 15.07.2013г. в частта за разноските като им бъдат присъдени сторените такива в касационното производство в размер 2500лв. за първия и 9400лв. за втория молител.
Насрещната страна Държавата чрез Министъра на регионалното развитие в писмен отговор, взема становище за неоснователност на молбите. Поддържа , че същите следва да се оставят без уважение, евентуално – при условията на чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност да се намалят до по-нисък и справедлив размер.
Министерство на отбраната също взема становище за неоснователност на молбите. Прави възражение за прекомерност на възнагражденията.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледани по същество са основателни, поради следните съображения:
С определение №862 от 15.07.2013г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №9 от 16.01.2013г. на Варненски апелативен съд, постановено по гр.д.№600/2012г. по касационните жалби на Държавата, Министерство на отбраната на РБ и К. Н. К.. Като краен резултат предявеният против ответниците А. С. Я. и Р. Н. Я. ревандикационен иск е отхвърлен. Съгласно чл. 78 ГПК ответниците има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу тях иск. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение, с което касационните жалби не са допуснати до касационен контрол, ответниците по касационните жалби / в случая молителите са ответници по касационните жалби на Държавата и Министерство на отбраната на РБ/ имат право да получат направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че молителката е заплатила 2500лв. адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита и съдействие , в който е отразено това обстоятелство, е приложен по делото с отговора на касационната жалба, в който е инкорпорирано и искането за присъждането им. Молителят е заплатил 9400лв. адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита и съдействие , в който е отразено това обстоятелство, също е приложен по делото. Същите суми са посочени и в приложените списъци на разноските. С цитираното определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно заявените претенции за разноски. Това обосновава извод за основателност на исканията по чл.248 ГПК. Спорен е въпросът в какъв размер следва да бъдат уважени тези искания с оглед направеното с отговорите на молбите по чл.248 ГПК от Държавата и Министерство на отбраната на РБ, възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от двамата молители.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. като съдът не е ограничен в преценката си от нормата на § 2 от същата наредба. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощниците на ответниците по касационните жалби защита е изготвяне на отговор по последните без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определените и заплатени от тях адвокатски възнаграждения в установените по делото и посочени по-горе размери не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и възраженията за намаляването им са неоснователни. Тези възнаграждения съответстват на фактическата и правна сложност на производството и не са договорени в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение №862 от 15.07.2013г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 3494 по описа за 2013г. в частта му за съдебните разноски както следва:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, и Министерство на отбраната на РБ да заплатят на А. С. Я. сумата 2500 лева разноски по делото и на Р. Н. Я. сумата 9400 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :