О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3316 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. Х. А., чрез пълномощника адв.Д. П. срещу решение № 410/09.03.2015 г. по гр.д.№24/2015 г. на Окръжен съд- Варна.
Оветникът по касационната жалба И. С. И. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника му адв.Н. Б. я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 47701/20.10.2014 г. по гр.д.№174/2014 г. на Районен съд-Варна, 35 състав в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права върху детето Р. И. С. на майката З. Х. А. ,определен е режим на лични отношения с бащата И. С. И. , последният е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на сумата 120 лв.месечно,считано от 08.01.2014 г. и са присъдени разноски, като вместо това е предоставил родителските права по отношение на детето Р. И. С. на бащата И. С. И. и е определил местоживеенето на детето при бащата, определил е режим на лични отношения на майката З. Х. А. с детето Р. И. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване в дома на майката, всяка втора седмица от месеца от 17 часа в петък до 17 часа в събота с преспиване в дома на майката, през новогодишните празници- през четните години за времето от 16 часа на 31 декември до 16 часа на 1 януари с преспиване в дома на майката, през нечетните години за времето от 13 часа на 1 януари до 18 часа на 2 януари с преспиване в дома на майката, независимо от ежемесечния режим, на рождения ден на детето 3 септември за времето от 12 часа до 18 часа независимо от ежемесечния режим, 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; майката е осъдена да заплаща в полза на детето чрез неговия баща сумата 100 лв. месечна издръжка от влизане на решението в сила, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като искът за периода от 21.02.2014 г. до влизане на решението в сила е отхвърлен.Въззивният съд е приел,че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата поради обстоятелството,че от около две години майката трайно работи в Б. и се връща за по около десет дни през два-три месеца.През този период от време детето се отглежда от своята баба по майчина линия. Направил е извод, че и бащата наравно с майката е пригоден да възпитава момичета, че двамата родители се подпомагат от свои близки, двамата имат необходимия родителски капацитет, двамата изразяват желание да се грижат за дъщеря си, детето от своя страна е привързано и към двамата. Доколкото е необходимо упражняване на постоянен надзор, непрекъснато полагане на грижи, съвместно живеене с родителя, е счел,че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който ще ги упражнява лично и непосредствено и ще живее с него. Направил е извод също така, че е необходимо да бъде определен разширен режим на свиждане с майката и че необходимата за издръжката му сума от 200 лв.месечно следва да бъде разпределена между двамата родители по равно. Въззивният съд е указал на страните да се явят лично,за да бъдат изслушани на основание чл.59 ал.6 СК.В съдебно заседание се е явила само касаторката и е изразила своето становище.Ответникът по касационната жалба е бил уведомен, но не се е явил,като адвокатът му е заявил,че спешно се наложило излизането му в чужбина.Въззивният съд е приел,че не е необходимо отлагане на делото, тъй като не е представил доказателства за отсъствието си от страната.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторката поддържа, че така постановеното решение е недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по насрещен иск, респективно отговор на искова молба и въззивна жалба, подадени от адвокат,положил подпис като пълномощник на ответника, но без да е приложено пълномощно, от което да произтичат пълномощията му. Не е представен и договор за правна помощ и съдействие, сключен между ответника и лицето, което го е представлявало.Неотстраняването на пороците на исковата молба е довело до опорочаване на процеса. Ответникът се е явил единствено в открито съдебно заседание, проведено на 22.07.2014 г., когато пълномощникът не се е явил и не е правил изявления за устно упълномощаване или за потвърждаване на извършените до този момент процесуални действия без мандат.В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция като представител на ответника се е явил друг адвокат, който също не е представил пълномощно.Поддържа недопустимост на решението на въззивния съд и поради обстоятелството, че въззивният съд е изслушал само касаторката, а не и ответника,който е бил уведомен за изслушването, но не се е явил в открито съдебно заседание и не е представил доказателства за причините за отсъствието си.
Съгласно разрешението в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1,касационният съд е длъжен да се произнесе служебно относно валидността и допустимостта на атакуваното съдебно решение. Направените възражения за недопустимост следва да бъдат разгледани,без да се съобразява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.То са неоснователни поради следното:
В съответствие с постановката, съдържаща се в ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК-т.5 и ТР 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ОСГК, с разпореждане № 232/09.11.2015 г. насрещната искова молба от И. С. И. е оставена без движение.Указано му е в едноседмичен срок да подпише насрещния иск, отговора на първоначалната искова молба, въззивната жалба, отговора на касационната жалба, да представи договори за правна защита и съдействие с представлявалите го по делото адвокати и надлежно оформени пълномощни, да заяви потвърждава ли извършените от тях процесуални действия.Указанията са изпълнени, като са представени надлежно оформени пълномощни с двамата адвокати . С изявление, съдържащо се в изрична молба, с нотариална заверка на подписа, И. С. И. е потвърдил всички извършени от тях действия, изразяващи се в изготвяне и подписване на отговор на искова молба, насрещен иск, въззивна жалба, отговор на касационна жалба и извършени други процесуални действия,включително участия в открити съдебни заседания. С това допуснатите нередовности са отстранени с обратна сила.Съгласно чл.129 ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й .
Второто възражение не касае допустимостта, а правилността на атакуваното решение и допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд.
Касаторката поддържа всички основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-забранено ли е от закона родител-майка да работи по постоянен договор в Б. и каква е отликата, ако родителят работи в друго населено място в България и се прибира в края на работната седмица.Счита,че въззивното решение противоречи на приетото в решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№101/2010 г.,ІV г.о.
Въпросът не е обуславящ правните изводи на въззивния съд. Той е израз на становището на касаторката за неправилност на въззивното решение. Не е обосновано и твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото не са изложени никакви доводи в какво се изразява противоречието на приетото във въззивното решение и правните разрешения в цитираната задължителна съдебна практика.Същото не е и относимо, доколкото в него се дава отговор на материалноправния въпрос за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права, а не предоставянето за упражняване на родителските права.
Следващият въпрос е:
-следва ли искът за издръжка да се отхвърли за периода от датата на завеждане на исковата молба до влизане на решението в сила при положение,че от раждане на детето , при завеждане на иска и в настоящия момент, детето се отглежда в дома на майката и се издържа финансово само от нея,бащата не само не дава средства, но е престанал от завеждане на исковата молба да плаща и таксата за детската градина.
Твърди,че решението противоречи на решение по гр.д.№ 501/2010 г.,ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Според приетото в него началният момент на присъдената издръжка,когато преди това детето живее при родителя на когото не е предоставено,следва да се постанови от привеждане в изпълнение на решението за предоставяне на родителските права.Въпросът за началния момент на присъдената издръжка е релевантен и разрешението на въззивния съд,че тя се дължи от влизане на решението в сила ,е в противоречие със задължителната съдебна практика.
По-нататък в изложението е формулиран въпросът:
-за значението на местожителството на родителя ,на когото не са предоставени за упражняване родителските права при определяне на мерките на лични отношения с детето.Счита,че решението на въззивния съд противоречи на решение на състав на ВКС по гр.д.№101/2010 г.ІV г.о.Намира,че въпросът се нуждае от изясняване,тъй като се разглежда случай,при който единият родител има обичайно местожителство извън населеното място, в което живее детето с другия родители то е извън България.Въпросът не е релевантен,доколкото въззивният съд не е изложил мотиви дали режимът на лични отношения на майката с детето следва да се осъществява в страната или в чужбина.За да докаже общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос ,произтичащ от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото, а не въпрос, който счита за важен, но който не е обсъждан.Освен това не са изложени аргументи в какво се изразява противоречието между правните изводи,съдържащи се в обжалваното решение и задължителната съдебна практика,въпреки пространните цитати от нея.
Касаторката поставя материалноправния въпрос:
-обуславя ли се интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС №1/1974 г. Намира,че обжалваното решение противоречи на решение по гр.д.№5475/2014 г.,ІV г.о.,според което позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други, не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Въпросът е релевантен, а направените от въззивния съд правни изводи се отклоняват от приетото в задължителната съдебна практика.
Поставя се и процесуалноправния въпрос:
-за значението на задължителното изслушване на двамата родители при решаване на въпроса на лични отношения между родителя на когото не са предоставени за упражняване родителските права и детето.Касаторката твърди,че решението противоречи на решения,постановени по гр.д.№5451/2013 г.,ІV г.о., гр.д.№1420/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№522/2011 г.,ІІІ г.о., гр.д.№1119/2012 г., ІІІ г.о., гр.д.№4082/2014 г.,ІV г.о.Според разрешението в тях, при спорове относно местоживеенето,упражняването на родителските права и режимът на лични отношения ,съдът е длъжен да изслуша родителите,без да има право на преценка дали това е необходимо.Въпросът е релевантен и е налице отклонение от задължителната съдебна практика, с оглед процесуалните действия извършени от въззивния съд.
Последният поставен въпрос е:
-следва ли ВКС да отмени въззивното решение, а така също и първоинстанционното решение при сезиране с касационна жалба поради нередовност на въззивната жалба и насрещната искова молба и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.Твърди,че решението,вероятно се има предвид това постановено от въззивния съд, противоречи на задължителна съдебна практика-решение по гр.д.№1341/2009 г.,ІІІ г.о., ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2001 г. на ОСГК и ТР № 1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК. Въпросът не е релевантен,тъй като не е обуславящ правни изводи на въззивния съд.Как следва да процедира касационния съд не представлява въпрос, с който се доказва общо основание за допустимост на касационното производство.
Поддържаните допълнителните основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са обосновани. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде аргументирано с довода,че с допускането на касационно обжалване ще се постигне точно прилагане на закона и ще се допринесе за градивното развитие на българското право.Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК следва да бъде подкрепено с приложена съдебна практика,съдържаща разрешения по обуславящи въпроси, от които обжалваното решение се отклонява,което не е сторено.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд, по указаните по-горе въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410/09.03.2015 г. по гр.д.№24/2015 г. на Окръжен съд- Варна.
УКАЗВА на З. Х. А. да внесе по сметка на ВКС сумата 25 лв. и да представи документ за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като я предупреждава,че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: