О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 22.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Стоянова гр.дело 5473/2013година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК .
Образувано е по молба за отмяна вх.№ 23687 от 30.07.2013г. с правно основание чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК, подадена от С. А. К. – Х.. Със същата се иска отмяна на влязлото в сила решение №25 от 24.02.2012г. по в.гр.д.№355/2011г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение № 637/16.05.2011 год. по гр.д. №2265/2010г. на Варненски окръжен съд, с което предявеният от С. А. К. – Х. против В. С. Ж. иск за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляващи част от общо задължение в размер на 334 909 лв., претендирани като неизпълнено парично задължение по договор за правна помощ, сключен между страните на 14.09.2009 г. на осн. чл. 286 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, а ищцата е осъдена да заплати на другата страна разноски за процесуално представителство по делото.
Според молителката след влизане в сила на решението /същото е влязло в сила на 12.07.2012 г., когато с определение по чл. 288 ГПК състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение/ се е снабдила с нови писмени доказателства, които по обективни причини не е могла да ангажира в производството, и които са от значение за изхода на делото. Посочва като такива адресирано до нея писмо от 09.02.2011г., изходящо от ответницата Ж., писмо от същата дата от ответницата до адвокат Ф., трето на процеса лице, Сигнал от Ж. до Районна прокуратура и Икономическа полиция. Поддържа също, че доказателствата са новооткрити, тъй като е научила за тях на 19.07.2013г., когато й били предадени от адвокат Е. Ф.. За установяване момента на узнаване на новите доказателства представя декларация от адвокат Ф., с която последната е декларирала, че на 19.07.2013г. е предала същите на адв.Х.. В декларацията си адв.Ф. е заявила, че истинността на отразеното в декларацията удостостоверява с подписа си.
Ответникът по молбата за отмяна В. С. Ж. оспорва молбата като недопустима, а по същество и като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде подадена не по-късно от 3 месеца от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото доказателство. Следователно, началният момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки , може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитета на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза – проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било въпросът за срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си – началният момент на срока е положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване. В случая в молбата за отмяна молителката твърди, че началният момент на срока е датата 19.07.2013г., когато е получила доказателствата от адв.Ф.. Това декларативно твърдение, относимо към допустимостта на отменителното производство, се нуждае от доказване, което в процесния случай не е осъществено. За установяването на началния момент на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК молителката представя декларация на адвокат Ф.. Тази декларация не е годно доказателствено средство за установяване началния момент на срока по чл.305 ГПК. По съществото си този документ е индиция за знанието на факт от страна на трето на процеса лице, чийто показания в качеството му на свидетел биха имали връзка с доказателствен факт. Но дори знанието на така заявения свидетел да е относно факт с решаващо значение, в практиката си ВКС трайно следва разрешението, дадено в т. 4 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. Писмените декларации на лица, които могат да бъдат разпитани като свидетели, не са годно доказателствено средство. Не е допустимо да се поставя стабилността на влязлото в сила съдебно решение в зависимост от твърдения, които по същество представляват извънсъдебни свидетелски показания. Други доказателства относими към преценката за допустимост на молбата за отмяна не са ангажирани от молителката. Не са направени искания в тази насока и от нейния процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че началният момент на срока е влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска или 12.07.2012г. Молбата за отмяна е подадена на 30.07.2013г.
Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 1 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество .
Изложеното налага да се отмени протоколното определение от двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, с което е даден ход на делото по същество и молбата за отмяна се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. А. К. – Х. молба вх.№ 23687 от 30.07.2013г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК на влязлото в сила решение №25 от 24.02.2012г. по в.гр.д.№355/2011г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение № 637/16.05.2011 год. по гр.д. №2265/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: