О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 380
гр. София, 13.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 84 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Г. Г. и М. Ц. Г. срещу решение № 164 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 173/2015 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът Кооперация „С. – всестранна кооперация” – [населено място] не е взел становище, а ответниците – Р. Г. Г., В. С. Г. и М. С. Г. поддържат становище за допускане на касационното обжалване, без да излагат конкретни съображения.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Ловешки окръжен съд е обезсилил решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. дело № 1213/2012 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Ц. Г., Ц. Г. Г., Р. Г. Г., М. С. Г., със съгласие на майка й и законен представител Р. Г. Г., и Р. Г. Г., като майка и законен представител на В. С. Г. против Кооперация „С. – всестранна кооперация” – [населено място] иск за прогласяване нищожност на решенията от 24.05.1995 г. на Общото събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък, [населено място] и на решенията на Комисиите за разпределение на имуществото между правоимащите – протокол № 1/11.11.1995 г., протокол от 21.03.1999 г., протокол от 21.07.1998 г., протокол от 01.06.1998 г. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като не е налице правен интерес. Изводът е обоснован със съображения, изведени от преценката на обстоятелствената част на исковата молба, като съгласно същите е обоснован мотив за това, че ищецът цели връщане на имуществото, принадлежало на бившето ТКЗС, в което имал дялово участие, като правоимащ по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Липсата на интерес „от водене на установителния иск” според съдебния състав произтича от изчерпване на защитата на ищците със силата на пресъдено нещо, „но не и с изпълнителна сила, която да доведе до възстановяване на фактическото положение, преди атакуваните решения на ОС”.
Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусни дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая съдилищата са били сезирани с нередовна искова молба, в която изложението на обстоятелствата е непълно и неясно и от него не може да се определи фактическата обстановка, формираща основанията във връзка, с които са въведени исканията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. По тези въпроси в исковата молба, както и в молба с вх. № 7780/01.10.2012 г., подадена от Г. Г. не са изложени твърдения, а е направено препращане към други документи. Така в молбата от 01.10.2012 г. вместо изложение на обстоятелствена част на исковата молба е направено препращане към друг документ – решение на Общо събрание от 21.06.1998 г., изброени са лицата, на които е продадено имущество, без да е посочено времето на сключване на всяка сделка и нейното съдържание. В исковата молба не са отразени обстоятелствата, които определят според ищеца, а впоследствие и според неговите правоприемници нарушенията при провеждане на общите събрания. Твърденията, че е била разкрита неправомерна дейност на избраните пълномощници, че било извършено узаконяване на разпределение и доразпределение на кооперативно имущество , че комисиите осъществили разпределението на имущество не били определени от общи събрания, че доразпределение на имуществото не било извършено фактически са общи, неясни и неконкретизирани. В исковата молба не е изложено по решението на Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и по протоколите на комисиите, посочени в обстоятелствената й част, с какви конкретно действия или бездействия са нарушени разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Не е въведен и ясен петитум в исковата молба, тъй като се претендира обявяването на нищожност на актове на „Общо Събрание на бившите член – кооператори на ликвидираното ТКЗС „Напредък” – [населено място]”, без да са посочени конкретните актове – единствено е отразено решението от 24.05.1995 г., а останалите актове са означени, като „Решенията на проведеното Общо Събрание”, „сключените сделки от „опълномощените” от това Събрание лица по проведените търгове и извършените от тях продажби на части от ликвидационното му имущество, включително и на Решенията на „Комисиите”, назначени от тези „опълномощени” лица за „разпределение” на имуществото му между правоимащите”. Въвеждането на обстоятелствена част на исковата молба и съответстващи на същата петитуми е задължение на ищеца, тъй като с оглед на въведените твърдения се определят доказателства, които всяка от страните трябва да ангажира в процеса. Следвало е въззивният съд да извърши проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, още повече поради въвеждането с исковата молба на отделни искове, по част от които производството е било прекратено, а по друга част производството е продължило, съгласно определение № 3044, постановено в закрито заседание на 10.11.2012 г. от първоинстанционния съд по първоинстанционното дело. Решение по същество на делото се постановява при наличието на предпоставки за разглеждане на исковете по същество, като преценката за допустимост на производството, включително за реда за разглеждане на спора може да се проведе валидно само при редовно сезиране. С оглед на тези констатации следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни.
Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им предпоставя редовност на сезирането, което следва да се провери по реда на касационния контрол, а редовността на сезирането предхожда въпроса за правилността на решението.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 173/2015 г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса в размер на сумата 75 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: