О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 13.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1324/2012год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, инкорпорирана в касационна жалба вх.№83164/06.08.2012г., против определение от 24.07.2012г. на СГС по в.гр.д.№ 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски за въззивното производство. Релевират се доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му.
Ответниците по касационните жалби ИЕЕС при Б. и З. Б. С. не вземат становище по частната жалба.
За да се произнесе по жалбата, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
С определение №140 от 03.06.2013г., Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като е констатирал, че в това производство се поставят въпросите по кой ред се обжалва определение на въззивен съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските- по реда на чл.274 ал.2 ГПК или по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, дали е допустимо да се иска изменение на съдебното решение в частта за разноските при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, както и за начина на доказване на плащането на разноски за адвокатско възнаграждение, както и, че по тези въпроси е образувано и е висящо т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постановил спиране на настоящото производство в частта на подадената частна жалба вх.№83164/06.08.2012г. до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала, поради което са налице условията на чл.230 ГПК за възобновяване на производството по делото и продължаването му от същото действие, при което е било спряно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, направено пред него, поради което настоящето производство следва да бъде квалифицирано по чл. 274, ал. 2 ГПК, а подадената частна жалба да бъде разгледана по същество.
Предмет на частната жалба е определение от 24.07.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 15.12.2011г. по в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски за въззивното производство. С това определение съдът е приел, че процесуалните представители на ответниците по жалбата са релевирали своевременно искания за присъждане на разноски ; че по делото са налице категорични данни, че всеки един от ответниците по жалбата е направил разноски за възнаграждение за един адвокат, както следва: ИЕСС при Б. – 910 лв. и З. Б. С. – 910 лв. Приел е също, че съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съобразявайки изхода на спора и направеното от жалбоподателя искане по чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният съд е приел, че не е ограничен с намаляването на адвокатското възнаграждение до трикратния размер по §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а е свободен в преценката си доколко да намали подлежащото на присъждане възнаграждение, като единствените критерии са: 1/ фактическата и правната сложност на делото, в т.ч. и конкретния обем на реализираната адвокатска защита и 2/ минималният размер на възнаграждението, посочен в чл.7 от Наредбата. По тези съображения на всеки един от двамата ответници е присъдил разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв., който напълно съответства на минимума, установен в чл.7, ал.1, т.1, изр.1 от Наредбата и е съобразен с естеството на релевирания спор между страните. Съобразно изложеното е счел, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските.
Частната жалба е неоснователна.
Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороците, визирани в жалбата. Изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е неоснователно, е обоснован и законосъобразен. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че своевременно е бил сезиран с искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, както и, че с оглед изхода на спора / с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените срещу тях искове/ същите имат право на такива. Съобразено е правилото, че подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. В процесния случай ответниците са установили заплащането на адвокатски възнаграждения в размери от по 910лв. При правилно приложение на закона съдът е приел и това, че своевременно е бил сезиран и с искане от страна на жалбоподателя – ищец, за намаляване на разноските и уговорените адвокатски възнаграждения като прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. При постановяване на решението съдът е уважил възражението за прекомерност, като приемайки, че не е ограничен с намаляването на адвокатското възнаграждение до трикратния размер по §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а единствено от конкретиката на случая относно действителната фактическа и правната сложност на делото, в т.ч. и конкретния обем на реализираната адвокатска защита и от минималния размер на възнаграждението, посочен в чл.7 от Наредбата, е присъдил разноски в размери от по 150лв. Съобразно изложеното обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ответниците разноски.
Предвид изложеното релевираните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност и необоснованост на постановения от въззивния съд съдебен акт са неоснователни . Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на определението, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1324/2012г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта на подадената частна жалба вх.№83164/06.08.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.07.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 10252 по описа за 2011г., с което е оставено без уважение искането на Р. Г. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението от 15.12.2011г. в.гр.д. № 10252 по описа за 2011г. в частта му за присъдените в полза на ответниците разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: