О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 448
гр. София, 28.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3258 по описа за 2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма], [населено място] и на Х. С. Б. срещу решение № 747 от 01.12.2014 г. по гр. дело № 1097/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав.
Ответницата К. Б. К. е подала отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК и по двете жалби, в които излага съображения за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби против въззивното решение в частта, с която Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата между 60000 лв. и 380000 лв., както и за имуществени вреди са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди – 200 лв., заплатени потребителски такси за престой в болниците, 400 лв., заплатени изследвания, 100 лв. заплатени прегледи и консултации, 1700 лв., заплатени превързочни материали и памперси, 150 лв., заплатен колан за херния и за подлоги, 300 лв., заплатени средства за възстановяване на кръв, прелята по време на лечението, 500 лв., заплатени лекарства, 3000 лв. заплатени транспортни разходи. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума, като при обективно съединени искове преценката за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК се прави за всеки иск поотделно и тъй като тя е под 5000 лв. за всяко от вземанията, предмет на посочените претенции, въззивното решение в посочената част, с която претенциите са уважени не подлежи на касационно обжалване. Не подлежи на касационно обжалване въззивното решение и в частта, с която са отхвърлени частично същите искове, както поради вече изложените съображения, така и поради липсата на правен интерес от обжалване на въззивното решение предвид постановения правен резултат в тази част, който е благоприятен за ответниците по исковете. Не подлежи на касационно обжалване въззивното решение и в частта, с която е отхвърлен частично иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 60000 лв. и 380000 лв. поради липсата на правен интерес от обжалване на въззивното решение в тази част предвид постановения правен резултат в същата част, който е благоприятен за ответниците по исковете.
Касационните жалби против решението в останалата част са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
По касационната жалба на [фирма], [населено място], Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по иск, предявен от К. Б. К. против касаторите по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за заплащане солидарно на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 60000 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1. Допустимо ли е решението на въззивната инстанция, когато е постановено по нередовна искова молба и как следва да процедира тя при нередовна искова молба, съответно при първоинстанционно съдебно решение постановено по такава.”; „2. Длъжна ли е въззивното инстанция при наведени във възивната жалба доводи за отсъствие или пропуски по доклада по чл. 146 от ГПК, допуснати от първоинстанционния съд, да ги отстрани, като даде на страните указания да предприемат действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да посочат поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.” ; „3. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество на основание чл. 273 във връзка с 236, ал. 2 от ГПК да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства по делото по отделно, в съвкупност и във връзка помежду им и доводите на страните.” ; „4.Кому принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК с оглед твърденията/доводи и възражения/ от ищеца и от ответника, съответно чия е тежестта на доказване на елементите по фактическия състав на искове по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД.” ; „5. Как следва да се установи/определи размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане и може ли това да стане по реда на чл. 162 от ГПК.” ; „6. Какъв следва да бъде размерът на обезщетението за неимуществени вреди от деликт с оглед принципа на справедливостта.”.
Първият от цитираните въпроси се отнася до евентуалната недопустимост на въззивното решение, която е самостоятелно основание за допускане на касационен контрол и без страната да е обосновала наличие на предпоставките за това – т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая касаторът не е въвел мотивирано изложение по този въпрос, тъй като препращането към жалбата не съставлява мотивиране на приложението, но с оглед служебния контрол относно евентуалната недопустимост на въззивното решение настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Изложените в касационната жалба доводи за нередовност на исковата молба, поддържани и при второинстанционното разглеждане на спора са били подробно разгледани от въззивния съд, който е дал правилен отговор на възражението за недопустимост на производството. Твърденията на касатора, че ищцата не е уточнила действията, от които са произлезли вредите е необосновано, тъй като в исковата молба подробно са посочени осъществените медицински манипулации и операции, времето на тяхното извършване, лицето, което ги е осъществило, резултатите от извършването им. Тези обстоятелства са достатъчни за индивидуализиране на причинените увреждания. Искането на ответниците да се посочи в исковата молба конкретната манипулация по време на операцията, довела до причиняване на неимуществените вреди, конкретното действие или бездействие, което е довело до увреждането, съответно изискването, което не е спазено, както и излагане на обстоятелства относно причинната връзка между всяко от тези действия, бездействия и увреждането засяга не обстоятелствената част на исковата молба, а въпроси по съществото на спора, като за тяхното изясняване са необходими специални знания, включително и относно изясняване на твърденията за нарушаване на медицински стандарти и правила. По съществото на спора са и обстоятелствата относно изясняване на причинната връзка между поведението на лекаря осъществил, операцията и причинените увреждания. За конкретизиране на времето на извършване на уврежданията е достатъчно посочването на датата на увреждането – 08.08.2007 г. и последната интервенция в болница „Т. – 06.04.2009 г. Тъй като болките и страданията, произтичащи от увреждания и усложнения, описани от ищцата произтичат от едно деяние и са във връзка едно с друго, както правилно е приел въззивния съд не е било необходимо да се въвеждат отделни размери на обезщетения за неимуществени вреди. Исковата молба трябва да съдържа твърдения относно конкретното деяние, причинило увреждането, а не обстоятелства, чието изясняване следва да се реализира чрез събиране на доказателства в процеса. Тези обстоятелства се установяват въз основа на доказателствената дейност и формират фактическата обстановка по спора, поради което релевирането им не е относимо към редовността на исковата молба. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с оглед проверката за евентуална недопустимост на въззивното решение.
По втория въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението на касатора за отклонение на въззивния съд от практиката , на която се позовава – ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2, както и решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, подробно изброени в приложението се основава на доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, чието установяване в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Освен това съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и дължи даване на указания за предприемане на процесуални действия само при обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, каквито във въззивната жалба не са направени. От съдържанието на двете жалби, представени във въззивното производство от ответниците по исковете е видно, че оплакванията по доклада са общи и бланкетни и съдържат твърдения за недадени от първоинстанционния съд указания, които не са конкретизирани, представляват възпроизвеждане на нормативния текст на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК с общото твърдение, че първоинстанционният съд не е изпълнил изискванията по него. Така изготвено приложението не съдържа мотивирано изложение на твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. Поради това и с позоваването на същата не се аргументират допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По третия въпрос също така не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитирания въпрос произтича от твърдение на касатора за това, че въззивният съд не е обсъдил в мотивите на решението си всички доказателства по делото и доводите на страните. Необсъждането на доказателства по делото е нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК. Неговото установяване в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като разглеждането му се осъществява в производство по чл. 290 ГПК, в което касационната жалба се обсъжда по същество и съответно се третира обосноваността на въззивното решение. В случая в приложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът отново, както и по предходния въпрос не мотивира доводите си за отклонение на въззивния съд от съдебната практика по въпрос, по който второинстанционния съд се е произнесъл, а препраща към касационната жалба. Позоваването на нарушения по чл.281, т. 3 ГПК не релевира основания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като основанията за неправилност на въззивното решение, които се разглеждат по съществото на спора и основанията за допускане на касационно обжалване са различни и са относими към различни фази на касационното обжалване. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол.
С третия от цитираните по- горе въпроси касаторът не е аргументирал основания по чл.280, ал. 1 ГПК. Твърдението, което се поддържа в приложението, че въззивният съд е приел, че доказването на елементи от фактическия състав на деликта може да не бъде пълно и несъмнено от страна на ищеца е правно несъстоятелно. В мотивите на въззивното решение не е изведено такова правно разрешение, нито е мотивиран извод с твърдяното съдържание. Представеното като разрешение на въззивния съд съждение е извод на касатора, произтичащ от твърденията му за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. В решаващите си мотиви след подробно обсъждане на всички доказателства по делото апелативният съд е обосновал съображения за това, че получените увреждания и усложнения – кървене, увреждания на пикочния мехур, увреждане на дебелото черво, постоперативна херния на коремната стена, везико – вагинална фистула, ректо – вагинална фистула незадържане на урина са следствие на извършената първична операция за отстраняване на миома на матката от ответницата д-р Б., на работа при ответника [фирма]. Съдът е посочил, че този извод се подкрепя и от обстоятелството, че ответниците не твърдят, ищцата да е постъпила на лечение с посочените увреждания. Съдът е обосновал и съображения за нарушения на съответните правила, обуславящи противоправно поведение на лекаря, извършил операцията на ищцата в отклонение от медицинските стандарти и практики, както и е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между оперативната интервенция в [фирма] и твърдяните в исковата молба увреждания. Поради това следва да се приеме, че по посочените във въпроса обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от практиката, на която се позовава касатора. Въззивният съд е процедирал в съответствие с разрешенията в същата практика, а въпроса за обосноваността на мотивите във въззивното решение не е относим към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а към правилността на решението, съответно не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол.
Петият въпрос засяга онази част от спора, по която касационното обжалване е процесуално недопустимо, жалбата против решението в тази част се оставя без разглеждане, поради което обсъждането на същия въпрос е недопустимо.
Шестият по реда на изложението и цитиран по- горе въпрос не е обвързан с правни разрешения на въззивния съд, с оглед на които решаващия състав е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът произтича от становище на касатора, поддържано с доводи за нарушения по чл.281, т. 3 ГПК, с които както вече се отрази по – горе не се релевират основания по чл.280, ал.1 ГПК. Формулиран по този начин въпросът не е правен, а фактически и с въвеждането му страната не е обосновала предпоставки за допускане на касационен контрол. Само правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формират основания за допускане на касационно обжалване. Ето защо и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съпоставка с цитираното касационно решение не е мотивирана по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по- горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма].
По касационната жалба на Х. С. Б., Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Предмет на жалбата е въззивното решение в същата част, посочена по- горе по предходната касационна жалба.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1.Допустимо ли е решението на въззивният съд, респективно решението на първоинстанционният съд, произнесено при нередовна искова молба, която не отговаря по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. „; 2. Правилно ли е решението на въззивната инстанция при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: по делото не е изготвен доклад, съгласно изискванията на закона и въззивния съд е следвало да повтори порочните процесуални действия. Съдът не е обсъдил поотделно, нито в тяхната съвкупност всички свидетелски показания и не е изложил доводи защо кредитира едни от показанията, а други не, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС.”; „2. Следвало ли е въззивния съд като инстанция по същество на основание чл. 273 във връзка с чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства по делото по отделно, в съвкупност и във връзка помежду им и доводите на страните.
По първият въпрос следва да се има предвид вече изложеното по предходната касационна жалба, тъй като този въпрос има същото съдържание, както въпросът, формулиран по предходната жалба. Исковата молба трябва да съдържа обстоятелства, от които може да се изведе спорното право, в случая твърдения относно конкретното деяние, причинило увреждането. Разпоредбата на чл.127, ал. 1 т. 4 ГПК не изисква излагане на обстоятелства, чието изясняване следва да се реализира чрез събиране на доказателства в процеса. Тези обстоятелства се установяват в хода на процеса и формират фактическата обстановка по спора, поради което релевирането им е относимо към спора по същество.
Вторият въпрос е по съществото на спора и произтича от доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което за него освен изложеното по предходната касационна жалба, в която се съдържат същите въпроси трябва да се има предвид още и следното. Не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, когато въпросът е поставен не с оглед на правните разрешения на въззивния съд, а предвид становище на страната, както и когато въпросът е относим към нарушения по чл.281, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че страната не е съобразила разрешенията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, в което са разяснени различията между основанията по чл.280, ал.1 и чл.281, т. 3 ГПК. Ето защо и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Третият от цитираните въпроси е идентичен по съдържание с третия въпрос в приложението по предходната касационна жалба и го възпроизвежда изцяло текстуално. Поради това по него следва да се имат предвид вече изложените съображения по предходната касационна жалба. Въпросът е относим към правилността на въззивното решение и към основанията по чл.281, т. 3 ГПК, поради което с въвеждането му страната не релевира основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по- горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Х. Б..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на [фирма], [населено място] и на Х. С. Б. срещу решение № 747 от 01.12.2014 г. по гр. дело № 1097/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав в частите, с които се е произнесъл по исковете по чл. 45 и чл.49 ЗЗД, предявени от К. Б. К. против [фирма], [населено място] и на Х. С. Б. по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 60000 лв. и 380000 лв., както и за имуществени вреди, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3258/2015 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 747 от 01.12.2014 г. по гр. дело № 1097/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалба на [фирма], [населено място] и на Х. С. Б. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: