О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. София, 08.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 3622/2013 година.
Производството е образувано по молба на Ц. С. М. и на частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841, район на действие Софийски градски съд за отмяна на решението от 31.01.2013 г. по ч.гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав.
Ответникът П. Д. М. чрез адвокат М. М. поддържа становище за допустимост и основателност на молбата.
Ответникът С. И. Х. чрез адвокат Т. С. поддържа становище за недопустимост на молбата.
Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че молбите за отмяна и на двамата молители са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
По молбата за отмяна на частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841, район на действие Софийски градски съд:
С решение от 31.01.2013 г. по ч.гр. дело № 6018/2012 г. състав на Софийски градски съд е отменил действията на частен съдебен изпълнител Н. М. с район на действие – района на Софийски градски съд, извършени по изпълнително дело № 20098410402728/2009 г., а именно насрочване публична продан на собствения имот на Сончо Х. – апартамент № 17, находящ се в [населено място], кв. Б., блок 20, вх. „А”, етаж VІ – обявление изх. № 206122/23.11.2011 г. Право да иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК има заинтересованата страна, т.е. страната в съдебния процес, по който е постановено решение с неблагоприятен за същата изход на делото. Частният съдебен изпълнител съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/ е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, а също така и събирането на публични вземания /чл. 2, ал. 2 същия закон/. Като лице, на което държавата е възложила публична функция по принудителното изпълнение на граждански права частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителния процес и по – конкретно изпълнителен орган. В това си процесуално качество частният съдебен изпълнител следва да се разграничава от страните в изпълнителния процес, който подобно на исковия процес е двустранно производство, в което лицето от името, на което се води изпълнителния процес е взискател, а лицето срещу което се води същия процес е длъжник. Всяка от тези страни, а също така третите лица и лицето внесло задатък в хипотезата на чл. 435, ал. 3 ГПК, могат да обжалват действия на съдебния изпълнител в предвидените от закона хипотези /чл. 435 ГПК/. Същите са страни в производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК. Частният съдебен изпълнител не притежава това процесуално качество, не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК и следователно не е легитимиран да иска отмята на влязлото в сила решение, постановено в производството по чл. 435 и сл. ГПК по реда на чл.303 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на частен съдебен изпълнител Н. М., като подадена, без да е налице активна легитимация на последния следва да се остави без разглеждане.
По молбата на Ц. С. М.:
Искането за отмяна се основава на твърдението, че с решение № 8440 от 11.12.2012 г. по ч.гр. дело № 16414/2012 г. Софийски градски съд е оставил без уважение жалба на С. И. Х. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10. 2012 г. по посоченото по – горе изпълнително дело, както и че решението, чиято отмяна се претендира противоречи на решението по гр. дело № 16414/2012 г. на Софийски градски съд. Молителката квалифицира основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК защитава страните по делото, които са взели участие в производството, по което е постановено решението, което според тях е неправилно / чл. 307, ал. 4 ГПК/. Лица, които не са взели участие в делото не могат да искат отмяна по посочения ред. От данните по частно гражданско дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд е видно, че страните са жалбоподателя С. И. Х. и ответника по жалбата П. Д. М., на когото съдът е изпратил препис от жалбата на основание чл. 436, ал.2 ГПК, като „другата страна” в производството. Решението е постановено по отношение на тези страни. Съпругът има качеството на страна със самостоятелни процесуални права в хипотезите на чл. 502 и чл. 503 ГПК, които не са били налице в производството по ч.гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, по което е постановен съдебния акт, предмет на молбата за отмяна. Ето защо с оглед на заявеното основание молителката не е активно легитимирана да иска отмяна на съдебното решение. Самото фактическо основание не е относимо към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК доколкото тази норма предпоставя обективен идентитет между делата, по които са постановени двете решения, а в случая с решението от 11.12.2012 г. по ч. гр. дело № 16414/2012 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение жалбата на С. Х. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. по изп. дело № 20098410402728/2009 г. на ЧСИ Н. М., а с решението 31.01.2013 г. по ч.гр. дело № 6018/2012 г. Софийски градски съд е отменил действията на частен съдебен изпълнител Н. М. с район на действие – района на Софийски градски съд, извършени по изпълнително дело № 20098410402728/2009 г., а именно насрочване публична продан на собствения имот на Х. – апартамент № 17, находящ се в [населено място], кв. Б., блок 20, вх. „А”, етаж VІ – обявление изх. № 206122/23.11.2011 г. Налице са и други съображения за недопустимост на молбата за отмяна.
С постановеното в производството по чл. 435 и сл. ГПК решение по гр. дело № 16414/2012 г. на Софийски градски съд е разрешен процесуалноправен спор относно законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.10. 2012 г. във връзка с наличието на предвидените в чл. 425, ал. 3 ГПК предпоставки. С това решение на Софийски градски съд не се разрешава материалноправен спор в противоречие с решението, чиято отмяна се иска. Предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК са единствено съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Настоящият случай не попада в хипотезата, при която отмяната е допустима. Това обуславя извод за недопустимост на молбата по реда на чл. 303 ГПК.
Предвид изложените съображения определението за даване ход на делото по същество от 14.11.2013 г. следва да се отмени, а молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да се оставят без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 14.11.2013 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. С. М. и на частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841 с район на действие Софийски градски съд, за отмяна на решението от 31.01.2013 г. по ч.гр. дело № 6018/2012 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: