О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 22.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2085/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Х. А. , приподписана от адв.Ж. Н., срещу решение ІІІ-1/05.02.2016 г. по гр.д.№ 2096/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав.
Ответницата по касационната жалба Зюмбюла А. Ч. в писмен отговор, подаден чрез адв.Я. С., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № 197/04.11.2015 г. по гр.д.№838/2013 г. на Районен съд-Карнобат и вместо него е постановено да се издаде в полза на ищцата- ответница по касационната жалба в настоящото производство, дубликат на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение №59/21.03.2014 г. по делото, с което касаторът е осъден да й заплати следните суми: 1. 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-влизане в жилището й за което е употребил сила, ведно със законната лихва от извършване датата на извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното плащане; 2. 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-причиняване на средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 03.05.2011 г. до окончателното плащане; 3. 2700 лв. разноски съобразно уважената част от иска. Присъдени са разноски. Въззивният съд е намерил за необосновани изводите на първата инстанция относно фактите по делото. Посочил е, че предпоставка за издаване на дубликат от изпълнителния лист според разпоредбата на чл. 409 ал.1 ГПК е той да е изгубен или унищожен, като тези хипотези са алтернативни, а тежестта за установяването им е върху страната, подала молбата за издаване на дубликат. Въз основа на представените по делото писмени доказателства- постановление за отказ за образуване на наказателно производство и писмо от ДСИ е приел ,че изпълнителният лист е бил получен от адвоката на ищцата, но заедно с други документи е откраднат от личния му автомобил и че по този изпълнителен лист няма образувано изпълнително дело срещу касатора. Направил е извод, че искането за издаване на дубликат следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частите относно дължимостта на законна лихва върху главниците.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК. Прието е , че даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК-т.10, следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случая той е навел довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт , тъй като с първоинстанционното решение по спора на ищцата са присъдени 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане от влизане със сила в дома й и 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане от причиняване на средна телесна повреда, както и 2 700 лв. разноски. С решение на въззивния съд то е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила. С тези съдебни актове на ищцата не е била присъдена законна лихва от датата на увреждане. За пръв път това е станало с решението, предмет на касационната жалба. Касаторът твърди , че не е зачетена силата на присъдено нещо и е постановен свръх петитум в сравнение с решенията по съществото на спора.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че е налице вероятност да е постановено недопустимо въззивно решение в частите относно присъдената законна лихва върху главниците. Поради това следва същото да бъде допуснато до касационен контрол в тези части, като окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-1/05.02.2016 г. по гр.д.№ 2096/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав, в частите, с които е присъдена законна лихва от 03.05.2011 г. върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на Зюмбюла А. Ч. в размер от 1 500 лв. за влизане в жилището й с употребена сила и в размер от 16 000 лв. за причинена средна телесна повреда.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № ІІІ-1/05.02.2016 г. по гр.д.№ 2096/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав в останалите части.
Указва на А. Х. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25 лв. държавна такса и да представи документ за това, като го предупреждава, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: