Решение №999 от 9.10.2013 по гр. дело №2613/2613 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 09.10.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3359 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпили касационни жалби от М. Д. Г., подадена чрез пълномощника адв. проф. д-р К. М. и от Национално музикално училище/НМУ/ „Л. П.”, подадена чрез пълномощника адв.К. Г. срещу решение № 571/28.01.2013 г. по гр.д.№13232 /2012 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. установи по делото следното:
Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Предмет на касационно обжалване от ищцата М. Г. е решението на въззивния съд в частта, с която тя е възстановена на длъжността „учител теоретично обучение”с код по НКПД 2320 5006, вместо на длъжността „преподавател по солфеж” , както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ за разликата от 2 700 лв. до претендирания размер от 3 186 лв.Ответникът НМУ „Л.П.”е обжалвал решението на въззивния съд в частите, с които са уважени предявените от ищцата искове.
Ищцата е подала отговор на касационната жалба на ответника, с който изразява становище,че не следва да се допуска касационно обжалване по нея.
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-78-191/ 28.06.2012 г. по гр.д.№17221/2012 г. на Софийски районен съд,78 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от ищцата искове по чл.74 ал.4 КТ , по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, както и искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ до размер на сумата 2 700 лв. и вместо това е постановено прогласяване недействителността на клаузата за шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя по допълнително споразумение 207/20.09.2011 г. на основание чл.74 ал.1 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението , извършено със заповед № І-027/19.03.2012 г. на работодателя, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител теоретично обучение” с код НКПД 2320 5006 и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от 19.03.2012 г.-19.09.2012 г. в размер на сумата 2 700 лв., както и разноски в размер на сумата 1 200 лв., а решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ до размер на сумата 3 186 лв. е потвърдено. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „учител”, код НКПД 2322-6004 при условията на чл.68 ал.1 т.3 КТ, до завръщане на титуляра. По време на изпълнението на този договор се явила на конкурс, проведен от ответника, за длъжността „преподавател по солфеж и елементарна теория на музиката”, който спечелила, но протоколът на конкурсната комисия от 13.09.2011 г. с резултата не й бил връчен. След провеждането на конкурса сключила допълнително споразумение № 207/20.09.2011 г. към първоначалния договор , според което заема длъжността „учител теоретично обучение” с код по НКПД 2320 5006 със срок за изпитване шест месеца. Като основание за сключване на споразумението е посочено успешно издържан конкурс за щатен преподавател. Въззивният съд е счел, че посочената в заповедта за уволнение, издадена на основание чл.71 ал.1 КТ, длъжност „учител теоретично обучение” е сходна със заеманата по първоначалния договор за заместване и различна от конкурсната длъжност.Тъй като няма реална промяна в заеманата длъжност е намерил клаузата за изпитателен срок за недействителна, като противоречаща на чл.70 ал.5 КТ .Направил е също така извод, че трудовото правоотношение на ищцата не е възникнало от проведения конкурс, тъй като протоколът на комисията не й е връчен и не е спазен двуседмичния срок по чл.96 ал.1 КТ за постъпване на работа, както и че поради това допълнителното споразумение няма характер на такова по чл.107 КТ, а е по чл.119 КТ, в съответствие с посоченото в него. Приел е,че исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ са основателни.Възстановил е ищцата на длъжността „учител теоретично обучение” с код НКПД 2320 5006,посочена в допълнителното споразумение, тъй като за длъжността „преподавател по солфеж” въпреки спечеления конкурс няма надлежно сключен договор. Искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 КТ е уважил до размер на сумата 2 700 лв. съобразявайки основния размер на последното трудово възнаграждение, получено от ищцата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата е поставила като материалноправни въпросите:
-кое е основанието за възникване на трудово правоотношение въз основа на конкурс по чл.89-95 КТ;
-съобщаването на резултата от проведения конкурс на участвалите лица представлява ли част от фактическия състав от който възниква конкурсното трудово правоотношение;
-в каква форма и по какъв начин може да бъде направено съобщението на резултата от конкурса на участвалите лица- с връчване на протокола с резултата или и по друг начин и какъв;
-възниква ли конкурсното трудово правоотношение, ако работодателят не съобщи на участващите в конкурса лица резултата от него, или ако го съобщи след тридневния срок по чл.95 ал.2 КТ.Поддържа,че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 КТ, тъй като по поставените въпроси липсва съдебна практика, а те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът от своя страна е извел следния процесуалноправен въпрос:
-налице ли са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото да се произнася по въпроси извън посочените в исковата молба и въззивната жалба с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК. Въпросът е свързан с оплакването,че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, уважавайки иска за недействителност на клаузата за шестмесечен изпитателен срок , не както е поискано от ищцата поради възникване на трудово правоотношение от конкурс, а въз основа на чл.70 ал.5 КТ, приемайки,че е налице втори договор за същата длъжност. Намира,че по този въпрос решението противоречи на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК- решение №764/19.01.2011 г. по гр.д.№1645/2009 г., ІV г.о. и решение № 415/25.01.2012 г. по гр.д.№1332/2010 г.,І г.о., а така също и че е налице противоречива съдебна практика с оглед приетото в решение №272/05.07.2011 г. по гр.д.№1047/2010 г., І г.о. и решение №57/12.03.2012 г. по гр.д.№212/2011 г., ІV г.о.
Поставил е и материалноправния въпрос:
-налице ли е противоречие с чл.70 ал.5 КТ,когато с допълнително споразумение е изменен първоначално сключен договор по чл.68 ал.1 т.3 КТ и е уговорена клауза за изпитване.Счита,че въпросът е решен в противоречие с решение №344/29.11.2011 г. по гр.д.№1407/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Иска спиране на производството с оглед първия зададен въпрос, по който е образувано тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК.Прието е ,че даденото разрешение с ТР №1/2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд констатира, че е налице произнасяне по искова молба,за която е налице вероятност да е нередовна. Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение. В конкретния случай съществува вероятност исковата молба да е нередовна поради противоречия в обстоятелствената й част и петитума. Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е възникнало от конкурс, а не от трудов договор.Същевременно иска установяване недействителност на клауза от допълнително споразумение №207/20.09.2011 г. към трудовия договор.Също така твърди, че не заема длъжността „учител теоретично обучение” с код по НКПД 2320 5006, а същевременно иска да бъде призната за незаконна и да бъде отменена заповед № 1-027/19.03.2012 г. на работодателя, с която е прекратено трудовото й правоотношение именно на тази длъжност.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касаторите основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 571/28.01.2013 г. по гр.д.№13232 /2012 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав

Указва на касатора Национално музикално училище „Л.П.” в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 84 лв. и да представи документ за това.В противен случай производството по подадената от него касационна жалба ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top