О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 16.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1329/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. И. чрез пълномощника му, адвокат М. П. срещу решение № 3505 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 14886/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение /г.о./, ІV „Г” въззивен състав /в.с./.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С него състав на СГС е потвърдил решението от 08.07.2011 г. по гр. дело № 8687/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданска колегия /г.к./, 27 състав. С първоинстанционното решение е осъден Г. С. И. да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 10426.88 лв., обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил „Мерцедес”, влекач С 59 -39 ВТ и полуремарке – двойна гондола /самосвал/ С 28 – 92 ЕН в резултат на причинено на 07.04.2006 г. пътно – транспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 07.04.2006 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 1879.10 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът виновно е причинил имуществени вреди на ищеца и техният размер е доказан. В мотивите на обжалваното решение СГС е отразил юридическите факти, формиращи основанието по чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника, които СРС е приел за осъществени, констатирал е неоснователност на оплакванията в жалбата, че не е осъществен вторият елемент на деликтния състав – причинени вреди на дружеството с оглед извода си за установена собственост на ищеца по отношение на самосвала и влекача, както и че не е осъществен друг юридически факт в деликтния състав. По това оплакване изводът на СГС е, че ПТП е причина за вредите.
Допускането на касационно обжалване касаторът е поискал с оглед на довода за постановяване на недопустимо решение, поради произнасяне на въззивния съд „в повече от това, с което е бил сезиран”. Страната поддържа, че „предмета на иска се отнася само за част от товарната композиция, включваща две самостоятелни МПС /седлови влекач и полуремарке – самосвал/”. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че „ ищецът изрично е заявил да се изключат повредите по влекача, които са за негова сметка, като претендира само вредите по самосвала”. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О., т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. СРС и СГС са били сезирани с нередовна искова молба в частта относно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. СГС въпреки направената в мотивите на решението си констатация, че „като изброява отделните увредени части, дружеството сочи основно вредите на самосвала” е приел, че ищецът претендира обезщетение и за вредите на влекача. Аргументите, че изброяването в исковата молба не е детайлно и че петте плащания по отстраняване на повредите ищецът извършил като собственик са също така необосновани. Липсата на детайлно изброяване на причинените от ПТП повреди е нередовност на исковата молба, която не може да бъде отстранена чрез позоваване на документите, обективиращи плащанията по отстраняване на повредите. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни и да се дадат отговори на въпросите, допуснал ли е съда неизпълнение на собствените си указания и постановено ли е решение при неуточнен предмет. Въпросът „за причинно – следствената връзка между деянието и вредите”, от значение според страната за извода на съда по въпроса – „дължи ли се обезщетение за исканите вреди” е по съществото на спора и е релевантен за основателността на иска, но с въвеждането му, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не го е поставил във връзка с конкретни правни разрешения на въззивния съд и не е развил допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По същият въпрос не следва да се допуска касационен контрол. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3505 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 14886/2011 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Г” въззивен състав.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 208.54 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: