О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр. София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3407/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частни касационни жалби на И. М., министър на околната среда и водите и на Регионална инспекция околна среда и води, [населено място] срещу определение № 57 от 26.02.2014 г. по ч. гр. дело № 68/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
По частната касационна жалба на И. М., министър на околната среда и водите:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Ямболски окръжен съд е потвърдил определение от 04.11.2013 г. по гр. дело № 5952/2013 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му, с която искът на Б. С. О. за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание е насочен против Министерство на околната среда и водите. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът по чл. 357 КТ е по трудов спор, при който трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ по трудов договор, сключен с министъра на околната среда и водите, тъй като ищецът е бил директор на Р.-Б., а трудовото правоотношение се създава с Р. –Б.. Съдът е приел, че субективното право за налагане на дисциплинарно наказание принадлежи на работодателя, но осъществяването му е упражнено от висшестоящия спрямо работодателя орган, какъвто е МООСВ, предвид положението на наказания служител, като директор на Р. –Б..
С представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК страната е поставила два въпроса. Първият е относно това може ли съдът да прекрати съдебното производство по отношение на горестоящия спрямо работодателя орган или следва да го конституира на страната на ответника на основание чл. 26, ал. 4 ГПК. Вторият въпрос е кой следва да представлява работодателя в съдебно производство в случаите, в които трудовият договор е сключен по чл. 61, ал. 2 КТ. С поставените въпроси касаторът не релевира основания по чл. 280 , ал. 1 КТ. Първият от поставените въпроси се отнася до правилността при процедирането на първоинстанционния съд, т.е. засяга въпрос по съществото на частната касационна жалба. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е единствено този, който засяга правните разрешения на въззивния съд. Такива правни разрешения не са изложени от касатора, който е задължен да ги отрази в мотивираното приложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Липсва съпоставка между изводите на въззивния съд и разрешенията в практиката, на която се позовава частния жалбоподател. Ето защо в случая не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. Липсват доводи, както по отношение на допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, така и по тези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият въпрос е общо теоретичен и зададен без оглед на правните разрешения на въззивния съд. Липсва допълнителни основания и по този въпрос. Страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
При липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване. Поради това по частната касационна жалба на касатора не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.
По частната касационна жалба на Регионална инспекция околна среда и води, [населено място] :
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Предмет на частната касационна жалба е посоченото по-горе въззивно определение. Първите два въпроса в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са същите, които са поставени в приложението към частната касационна жалба на министър на околната среда и водите, поради което по отношение на тях трябва да се има предвид вече изложеното по- горе по предходната частна касационна жалба. Следващите въпроси – трети и четвърти по реда на изложението не релевират общи основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът, не е ли работодател, този които изпълнява задължението по чл.193 КТ няма връзка с изводите и правните разрешения на въззивния съд. Този мотив е относим и към четвъртия въпрос – има ли конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 , ал. 1 от Закона за предовратяване и установяване на конфликт на интереси между лицето представляващо работодателя и лицето, на което е наложено наказание. По поставените въпроси – трети и четвърти по реда на изложението въззивният съд не е изложил мотиви и за това поставените въпроси не формират общи основания по чл.280, ал.1 ГПК. Не са обосновани и допълнителни основания както по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 , така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма съпоставка на правни разрешения между приетите от въззивния съд и тези по приложената практика, включително по ТР № 1/30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. Вместо излагане на основания по чл.280, ал.1 ГПК страната е развила свои субективни становища, от които е извела и въпросите в приложението. Липсва обосновка и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като възпроизвеждането на съдържанието на нормата не е обосноваване на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.С оглед на изложеното и по тази жалба не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 57 от 26.02.2014 г. по ч. гр. дело № 68/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: