О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3146/2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 8575 от 24.07.2015 г. от адв. В. К. в качеството му на пълномощник на Е. С. Н., уточнена с молба вх. № 10343 от 29.09.2015 г., с искане за допълване на определение № 458 от 22.07.2015 г. по ч. гр. дело № 3146/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските.
Ответникът по молбата – „К. Б. ЕООД ” КД е подал отговор в срок, в който оспорва същата.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
С определение № 458 от 22.07.2015 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е потвърдено определение № 6407 от 23.03.2015 г. по гр.дело № 3736/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В въззивен състав. Същевременно в отговора на частната жалба ответницата по същата е направила искане за присъждане на разноските по делото, като е приложила доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 04.05.2015 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 300 лева/. С цитираното определение на ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК не са присъдени съдебните разноски. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касация има право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК. Заплащането на съдебните разноски е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начинът на плащане – в брой, поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, изясняващи че договорът в съответната част има характера на разписка за платеното възнаграждение, следва да се приеме, че съдебните разноски в настоящото производство са доказани и за това следва да бъдат присъдени. Възражението на дружеството, че молбата на Е. Н. по чл. 248 ГПК е неоснователна, поради погасяване на претендираното материално право с направения отказ от иска пред въззивния съд по чл. 233 ГПК е правно несъстоятелно. Правните последици на отказа от иска не засягат правата на страните да обжалват определението по чл. 233 ГПК, съответно не засягат правото на ответника по частната жалба да иска заплащане на направените от него разноски в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. Отговорността за разноски в този случай се възлага с оглед изхода на процесуалноправния спор по чл. 274, ал. 2 ГПК – арг. чл. 78 ГПК, очертаващ хипотези на дължимост на разноски предвид този критерий. В настоящата хипотеза частният жалбоподател дължи направените от ответницата по частната жалба разноски в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Както се посочи по- горе заплащането на разноски от ответницата по частната жалба е доказано, поради което частният жалбоподател и ответник в производството по чл. 248 ГПК следва да ги заплати.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и трябва да бъде уважена.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 458 от 22.07.2015 г. по ч. гр. дело № 3146/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА „К. Б. ЕООД “ КД, [населено място] да заплати на Е. С. Н. сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: