О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 10.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 426/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. А. срещу решение № 512 от 15.10.2013 г. по гр. дело № 840/2013 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV граждански въззивен състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от Средно общообразователно училище „И. В.”, [населено място], в който е изложено становище за решаване на въпросите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в съответствие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е потвърдено решение № 1138 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 1695/2013 г. на Плевенски районен съд, ІХ граждански състав, с което са отхвърлени исковете на настоящата жалбоподателка против Средно общообразователно училище „И. В.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ и е осъдена ищцата да заплати на ответника по исковете сумата 600 лв. разноски, като са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 600 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е цитирал мотивите на първостепенния съд, лаконично е посочил, че споделя тези мотиви напълно и препраща към тях съгласно чл. 272 ГПК. Решаващият състав на втората инстанция е отразил, че оплакванията на ищцата за липсата на реално съкращаване на щата и за незаконосъобразност на подбора са неоснователни. По първото оплакване мотивите са, че списък – образец № 1 не е елемент от фактическия състава на „съкращаването на щата”, както и че реално съкращаване на щата е установено от представената заповед на работодателя, издадена поради липсата на условия за покриване норматива за 9 щатни длъжности „старши учител”. По другото оплакване е изложено, че право на субективна преценка на работодателя е да установи кои учители имат по- добра квалификация и работят по – добре. Според въззивният съд подборът е извършен по предварително издадени критерии между учителите по български език и литература „ учители по Б.”, заемащи длъжността „старши учител по Б.” и двама учители, заемащи длъжност „главен учител по Б.”. Други мотиви не са изложени.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
„1. Извършил ли е работодателят подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ ? Подборът извършен ли е съобразно критериите, посочени в чл. 329 от КТ ?
2. Кой е моментът, към който работодателят трябва да изследва въпроса дали работникът попадапод защита на чл. 333 от КТ. Спазил ли е работодателят задължението за провеждане на процедурата по чл.333 от КТ?
3. Извършено ли е реално съкращение на щата след като работодателят не е съставил Списък – образец № 1 за настъпилата промяна в щатната длъжност и такъв списък не е заверен от началника на Р. – П.?”.
Настоящият състав счита, че първият от поставените въпроси, цитирани по – горе е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС съгласно разясненията, в което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е приел друго тълкуване на закона, а именно, че съдебният контрол върху подбора е ограничен и по – конкретно обхваща преценка за кръга на лицата, участващи в него, за наличието на предварително зададени критерии и за освобождаването от работа на служителя, получил най – малко точки, т.е. извън обсега на съдебния контрол остава проверката за това, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка съдът приема, че право на субективна преценка на работодателя е да установи кои учители имат по- добра квалификация и работят по – добре. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на цитираното по – горе решение на окръжния съд във връзка с поставения по – горе въпрос. Необходимо е да се посочи, че с останалите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По втория от цитираните въпроси въззивният съд не е изложил мотиви, поради което липсват правни разрешения, които да се съпоставят със съдебната практика. Не са разрешения по прилагането на закона цитатите на мотивите от първоинстанционното решение. Препращането към тях не ги прави такива. От друга страна жалбоподателката не е обосновала допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите, номерирани с 2. По третия въпрос липсва обосновка на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са развити и допълнителни основания в нито една от хипотезите на разпоредбата, а и не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само във връзка с посочения по – горе въпрос, първи по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 512 от 15.10.2013 г. по гр. дело № 840/2013 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV граждански въззивен състав.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: