О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 27.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1449/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№28/05.01.2015 г. от П. Т. П., подадена чрез пълномощника му М. Д. П. –негова съпруга, срещу определение № 1207/08.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1500/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено определение № 1943/23.10.2014 г. по гр.д.№1262/2014 г. на Районен съд-Казанлък за прекратяване производството по делото поради неподсъдност на предявените искове на гражданските съдилища,като делото е изпратено на компетентния Административен съд-Стара Загора.
В жалбата се прави оплакване, че по този начин се осъществява отказ от правосъдие.Касаторът твърди,че първоначално е предявил исковете пред гражданския съд,но постановеното от първоинстанционния съд решение било обезсилено с мотива, че компетентен да го разгледа е административен съд ,комуто делото е било изпратено.Повдигнат и разрешен е спор за подсъдност, по който като компетентен е определен административният съд. Последният отхвърлил исковете с единствен мотив, че незаконосъобразните наказателни постановления с които на касатора са причинени вреди не са административни актове.Моли определението да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Извежда следния процесуалноправен въпрос:
-по какъв ред подлежат на разглеждане исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,причинени от отменени с влязло в сила решение наказателни постановления.
Твърди,че въззивният съд е направил извод в противоречие с определение по ч.гр.д. №8 /2013 г. на ВКС, І г.о.,според което исковете с правно основание по ЗОДОВ се разглеждат по общия исков ред.Счита,че е признато и наличието на противоречива практика с образуването на тълкувателно дело по въпроса.
Ответникът по касационната жалба НАП, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. В. я оспорва.Счита,че определението не подлежи на касационен контрол с оглед предвидения законов праг по чл.274 ал.4 вр.чл. 280 ал.2 ГПК.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
По искане на касатора с определение № 248/27.04.2015 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на ТП по тълк.д.№2/2014 г. по описа на ВКС. Тъй като същото е произнесено следва същото да бъде възобновено. В т.1 от Тълкувателно постановление №2 по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС е прието,че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища.
ВКС, състав на ІІІ г.о. установи следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок,срещу преграждащо хода на делото определение,но не е допустима поради предвидения от закона праг за допустимост на касационния контрол.
Ищецът-касатор в настоящото производство е предявил обективно съединени искове срещу ответника, с които е поискал присъждане на обезщетения за причинените му от последния имуществени вреди от незаконосъобразни шест наказателни постановления в размер общо на 2 100 лв.: за заплащане на адвокатски хонорари по 300 лв. и 60 лв. за държавни такси по 10 лв. за водените производства по отмяната на всяко едно от тях и за причинените му неимуществени вреди в размер на 8 500 лв.- по 1 500 лв. за вредите по пет от тях и 1000 лв. за последното,ведно със законната лихва от датата на връчване на всяко едно от наказателните постановления. Първоинстанционният съд е квалифицирал така предявените искове по чл.1 ЗОДОВ, като основаващи се на незаконосъобразност на наказателни постановления, издадени в резултат на осъществяване на правнорегламентирана дейност на данъчната асдминистрация. Приел е, че това определя подсъдност на административните съдилища и е изпратил делото по компетентност. Въззивният съд също е приел, че правното основание на предявените искове е по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ,от което се определя и редът за разглеждането им-глава ХІ от АПК, респективно Административен съд-Стара Загора. Счел е,че се касае за незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица, при или по повод извършването на административна дейност-издаването на съответните наказателни постановления по смисъла на ЗАНН.За пълнота на изложението следва да се посочи,че е идентично разрешението и в приетото Тълкувателно постановление №2 по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС-т.1 ,според което делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища.
В настоящия случай определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол,поради предвиденото ограничение в чл.280 ал.2 ГПК, към което препраща нормата на чл.274 ал.4 ГПК. В случая са предявени шест обективно съединени иска за присъждане на обезщетения за причинени имуществени вреди и шест обективно съединени иска за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди, като за всеки един правопораждащите факти са различни- съответното наказателно постановление, наложеното с всяко едно административно наказание глоба,водените отделни производства по оспорването им,причинените във връзка с всяко от тях имуществени и неимуществени вреди,описани поотделно в исковата молба.Всички те са с цена под 5 000 лв.,съответно пет иска за имуществени вреди с цена по 310 лв. и един с цена 610 лв. и пет иска за неимуществени вреди с цена по 1 500 лв. и един с цена 1000 лв. Цената на исковете е определена съобразно разпоредбата на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума.Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска.Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК не е допустим касационният контрол и на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в това производство.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр. д.№1449/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от П. Т. П., срещу определение № 1207/08.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1500/2014 г. на Окръжен съд-Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1449/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.,като недопустимо.
ОСЪЖДА П. Т. П. да заплати на НАП-гр.София сумата 566 /петстотин шестдесет и шест/ лв.разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: