О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 22.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова т.дело N 50057/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Г. ю. к.“ с регистрация на Британски вирджински острови, чрез пълномощници адв.С. П. и адв.А. Т., срещу решение № 1537/10.07.2015 г. по т.д.№1332/2015 г. на Апелативен съд-София.
Ответникът по касационната жалба „М. т.“-ООД, в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.И. Д., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1800/28.11.2014 г. по т.д.№719/2013 г. на Софийски градски съд, т.о., 14 състав. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр.чл. 240 ЗЗД ,предявен частично за сумата 150 000 евро,като част от общата сума 440 000 евро. Отхвърлен е и също частично евентуално предявения иск за същата сума, с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че според твърденията в исковата молба, касаторът по силата на неформален, реален договор за заем е превел по сметка на ответника в банка B. of Cypras Pub общо сумата 440 000 евро с три банкови превода: на 22.08.2008 г.-340 000 евро, на 23.01.2009 г.-50 000 евро и на 26.01.2009 г.-50 000 евро и която не е върната. В исковата молба се съдържа твърдение и че няма друго облигационно отношение, по силата на което за ответника да е възникнало правото да задържа сумата. Отправена е покана на 26.11.2012 г. за връщането й, но от ответника не са предприети действия за това. Посочено е още едно твърдение,съдържащо се в исковата молба- ако съдът приеме,че не е налице сключен неформален договор за заем,то ответникът да бъде осъден да му заплати сумата при предпоставките на института на неоснователно обогатяване, при начална липса на основание за преводите. Ответникът се е бранил с правоизключващите възражения, че не е сключвал договор ,не е получавал преводи и че няма разкрити банкови сметки в К.. Въз основа на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви.Факта на сключване на договор за заем е намерен за недоказан, тъй като в представените от касатора писмени документи за извършени преводи не е посочено основание за това, а от назначената съдебно-счетоводна експертиза не е установено осчетоводяване на сумите от отвметника. Поради липсата на данни за плащане на сумите е намерил за неоснователен и евентуалния иск по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД.Въззивният съд също така е приел, че от представените писмени доказателства се установява,че от сметката на касатора са направени два превода-на 22.08.2008 г. в размер на 340 000 евро и на 26.01.2009 г.- 50 000 евро, по банкова сметка в Кипърска банка, за която в две извлечения като титуляр е посочен ответника.Посочил е,че при твърдение за ответника за отрицателен факт-липса на сметка, в тежест на касатора е да докаже обратното. В изпълнение на съдебна поръчка по делото са постъпили заявление от ответното дружество за разкриване на банкова сметка. Няма обаче доказателства,че това заявление е уважено и действително е разкрита сметка. Направил е извод, че не може да се заключи ответникът да е приел в заем сумите със задължение да ги върне, нито че те са постъпили в патримониума му без основание за това.Посочил е и че в суифта за транзакцията на сумата 340 000 евро е посочено като основание договор RF 307, който не е представен, а се твърди липса на писмен договор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .Поставя следния процесуалноправен въпрос:
-може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно,без при анализа на събрания по делото доказателствен материал да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.
-може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция, ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения.
Намира,че обжалваното решение противоречи на ТР 1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ОСГК-т.19 и множество решения,постановени по реда на чл.290 ГПК-т.д.№1106/2010 г., ІІ т.о., гр.д.№4744/2008 г., І г.о., т.д.№674/2014 г., ІІ т.о.,гр.д№ 4704/2014 г., ІV г.о., гр.д.№2623/2013 г.,ІV г.о.
Поддържа оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал събиране на релевантни за спора доказателства във връзка с изпълнението на съдебната поръчка и не е назначил служебно експертиза, поради специфичната материя-банкови трасфери и международни плащания. Поставя въпроса:
-длъжен ли е съдът да назначи служебно експертиза, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съдът установи, че действително този факт не е изследван.
Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с разрешенията в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г., т.2 и 3 ,по гр.д.№2427/2014 г. и по гр.д.№6627/2014 г., ІІІ г.о.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпросите:
-допустимо ли е въззивният съд с определението си по чл.267 ГПК да приеме за установени определени факти и обстоятелства, а с крайния си акт да приеме точно обратното и не лишава ли това страната от право на защита;
-допустимо ли е след като е постановил определение по чл.190 ГПК и е уважил доказателствено искане, съдът да откаже да направи преценка на твърденията на страната по чл.161 ГПК и да приеме, че доказателствените й усилия са останали безрезултатни,тъй като не са налице предпоставките за представяне на документ, без преди това да изрично отмени определението си, с което е доказателственото искане е било уважено;
-когато на въпроса кое лице е заявило откриване на конкретна банкова сметка банката представи данни, които безспорно идентифицират лицето и не представя данни за следващи изменения ,следва ли категоричния извод,че това лице е титуляр на сметката.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд намира, че е налице вероятност и двете предходни съдебни инстанции да са се произнесли по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/17.07.2001 г. не е загубила своето значение. В случая вероятността исковата молба да е нередовна е обусловена от противоречия, съдържащи се в обстоятелствената й част, която въззивният съд е възпроизвел в своя съдебен акт. От една страна се твърди,че е налице неформален, реален договор за заем, сключен между страните и същевременно, че липсва договорно правоотношение по договор за заем. Евентуалното съединяване на предявените искания във връзка с тези взаимноизключващи се обстоятелства не отстранява противоречието, доколкото не са изложени никакви други факти и доводи , обуславящи възможността да се правят такива твърдения.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1537/10.07.2015 г. по т.д.№1332/2015 г. на Апелативен съд-София.
УКАЗВА на „Г. ю. к..“ да представи в едноседмичен срок от съобщението писмен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 5 867,40 лв., като го предупреждава, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: