О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6836/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Д. Х. срещу решение № 1374 от 03.07.2013 г. по гр. дело № 447/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] счита, че не са налице твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от С. Х. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 104 501 евро, представляваща двойния размер на платен задатък по предварителен договор от 10.05.2008 г. между страните и по същество е отхвърлил този иск. Присъдил е и разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивното производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че с отправената нотариална покана ищцата не е постигнала целения правен ефект – разваляне на договорната връзка по вина на ответното дружество, което да обуслови основателност на претенцията й по чл. 93 , ал. 2 ЗЗД. Този извод съдът е мотивирал с това, че съобразно чл. 87, ал. 1 ЗЗД в отправената покана Х. не е дала срок за изпълнение, а не се е и позовала на предпоставките визирани в ал. 2 на нормата. Изложени са мотиви за това, че страната не е имала възможност да прекрати договора и с оглед предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД с оглед смесения характер на сключения между страните договор. Изложени са кратки съображения, че и елементите на фактическия състав от този текст не били налице. Съдът е отчел, че макар и в практиката и доктрината да е застъпено становището, че исковата молба може да служи, като изявление за разваляне на договора в случая това не било налице, тъй като ищцата с исковата молба поддържала само извънсъдебно разваляне на договора, а с отговора ответникът бил представил актове – образци 14 и 16 за процесните имоти. Установеното в хода на производството отчуждаване на имотите, предмет на предварителния договор в полза на трети лица е прието, като ирелевантно, тъй като също не било въведено, като основание на иска чрез неговото изменение, а и съдът е счел, че то може да служи за предявяване на нов иск.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната е разгледала и поставила въпроси относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна 3 месеца, след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила и следва ли поканата, с която се разваля договора да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, както и какво е значението на подадената месец по – късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. Поставен е и въпросът относно това, следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл.87, ал.2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена. Тези въпроси са релевантни за спора и доколкото страната е развила съображения, свързани с неяснота при тълкуване разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в разгледаната от нея хипотеза е обосновала наличието на основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Останалите поставени от касатора въпроси, свързани с хипотезите на чл. 87, ал.4 ЗЗД, с общите характеристики на неизпълнението на двустранен договор, както и с предпоставките по чл.93 ЗЗД са ирелевантни спрямо разгледаните от въззивния съд въпроси, поради което по отношение на тях не е налице основанието на чл. 280, ал.1 ГПК, като страната не е изложила и допълнителни основания в тази връзка. Поради това тези основания не формират предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1374 от 03.07.2013 г. по гр. дело № 447/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на сумата 4094.34 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: