4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2634/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Й. Г. срещу решение № 66 от 24.02.2016 г. по гр. дело № 5/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
Ответницата по касация – Н. И. Б. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване.
С въззивното решение е отменено решение № 854 от 13.11.2015 г. по гр. дело № 730/2014 г. на Пазарджишки районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от Г. Й. Г. против Н. И. Б. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 3000 евро, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.03.2011 г., като е осъден Г. Й. Г. да заплати на Н. И. Б. сумата 300.72 лв., съдебно – деловодни разноски. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че с влязла в сила присъда по н.о.х. дело № 2020/2012 г. на Пазарджишки районен съд въззивницата е призната за виновна и осъдена на наказание за извършени престъпления по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК, а именно, че на 31.03.2011 г. в [населено място] пред служител от сектор „КАТ – ПП” при ОД на МВР – [населено място] съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – договор за покупко – продажба на МПС, подробно описан в мотивите на решението, както и че на 31.03.2011 г. в същия град е потвърдила неистина в писмена декларация за придобиване на собствеността – приложение № 2, която по силата на закон – чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочила, че лек автомобил „БМВ” 316 i, с рама № WBAAL110XJN32718 е бил закупен от нея от лицето М. В. в [населено място], Германия на 28.03.2011 г. В мотивите е изложено още, че въз основа на посочената присъда не се доказва по несъмнен начин осъщественото от Б. противоправно поведение, което да има за последица разпореждане със собствен на ищеца автомобил. Съдът е приел, че владението върху автомобила било предоставено на ответницата от ищеца с дарствено намерение по време на съвместното им живеене.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос: „длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани”. Касаторът твърди, че Пазарджишки окръжен съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 1285/2012 г. на състав на ІІІ г.о., както и в решение по гр. дело № 926/2012 г. на състав на ІV г.о., съгласно която разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК задължава съда в мотивите си да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти. Цитираният въпрос е от значение за изхода на спора. В мотивите на въззивното решение липсва преценка на показанията на свидетеля М. В., разпитан по делегация от Районен съд – [населено място], отразени в протокол от 27.07.2015 г., приет в първоинстанционното производство и съдържащ данни за процесната сделка, каквито са обстоятелствата относно страните между които е сключен договора, времето на сключването му, продажната цена на процесната лека кола, лицето докарало колата в България и други. Същевременно изводите на въззивния съд за разпореждането с процесната лека кола, за това дали разпореждането е противоправно, както и за придобиване на собствеността върху леката кола са направени, без обсъждане на посочените показания, които съгласно практиката, на която се позовава страната, макар и формирана с решения на ВКС по други искове, но по идентичен процесуалноправен въпрос изисква обсъждане на всички събрани по делото доказателства и формиране на изводи относно релевантните за спора факти. В тази насока са и решение по гр. дело № 1210/2009 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 850/2011 г. на състав на ІІ г.о. Следователно налице е основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по цитирания по – горе процесуалноправен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по останалите въпроси в приложението. По първият въпрос – „ следва ли гражданския съд да зачете съгласно чл.300 ГПК влязлата в законна сила присъда, с която ответницата е призната за виновна ,че съзнателно се е ползвала от неистински частен документ- договор за покупко-продажба на МПС и декларация за придобиване на собствеността на автомобила, които е представила и е регистрирала автомобила на свое име” не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в касационните решения са разгледани други правни въпроси, които не са идентични с него. В решение по гр. дело № 1405/2009 г. състав на ВКС, ІV г.о. се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 300 ГПК, когато с деянието, за което се претендира обезщетение по чл. 45 ЗЗД е осъществено престъпление, признато с влязла в сила присъда за извършено от деликвента. Въззивният съд се е произнесъл в хипотеза, при която присъдата е постановена за извършени престъпления по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК, които не обхващат пълния фактически състав на деликта, предмет на спора. Липсва идентитет на въпросите във връзка с решение по гр. дело № 1243/2009 г. на състав на ІІІ г.о., тъй като с последното е даден отговор на въпрос за значението на приетите за установени факти в мотивите на присъдата, извън посочените в чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Такъв въпрос не е разглеждан от окръжния съд. Въпросът – „влязлата в законна сила присъда на наказателния съд задължителна ли е за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца” съвпада по съдържание с вече разгледания въпрос, поради което за него следва да се има предвид изложеното относно липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. По въпроса „противоправно ли е поведението на ответницата, регистрирайки на свое име лекия автомобил представяйки неистински документи,за които е призната за виновна с влязла в законна сила присъда и впоследствие извършвайки разпореждане с него” не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираните решения на ВКС не са постановени по такъв въпрос, а и самият въпрос не е обвързан с правните разрешения на въззивния съд. Поради това и по този въпрос липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само във връзка с въпроса – „длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани”.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 24.02.2016 г. по гр. дело № 5/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: