6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 336
гр. София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5896 по описа за 2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. Х. срещу решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 година по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
Ответникът Р. Т. Г. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за процесуална недопустимост на жалбата срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иск за заплащане на сумата 276 лв., както и за липсата на основания за допускане на касационен контрол на съдебния акт в останалата част.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 276 лв., включително в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение по чл. 247 ГПК относно същия иск е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., приложима по настоящето дело са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела.
С обжалваното въззивно решение са разгледани два иска, предявени от касатора – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9838 лв., за присъединяване и откриване на 9 броя партиди към електроснабдителната мрежа и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД за заплащане на сумата 276 лв., за доставена, отведена и пречистена вода. Размерът на вземането, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК формира цената на предявения по делото иск и тъй като в случая вземането в размер на сумата 276 лв. е под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., приложима по настоящето дело размер, а преценката за допустимост на касационното обжалване се прави за всеки иск поотделно, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в тази част. Необжалваемостта на решението в посочената част обуславя недопустимост на касационната жалба против съдебния акт в същата част, която следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не поражда за касатора право на касационна жалба, каквото процесуалния закон не признава.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата част е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 174 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 48 от 26.02.2013 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие относно иск за сумата 9838 лв., както и в частта, с която решение № 48 от 26.02.2013 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие, поправено с посоченото решение по чл. 247 ГПК е отменено и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от настоящия касатор против ответника по касация, с който претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата 9838 лв., предоставена на ответната страна без правно основание, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата претенция – 26.07.2011 г. до окончателното плащане, като са присъдени разноски в полза на ответника по исковете и държавна такса по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Поморийски районен съд и Бургаски окръжен съд са били сезирани с иск за заплащане на сумата 9838 лв. Съдържащите се в исковата молба твърдения се отнасят до възникнало между страните договорно правоотношение и по – конкретно до постигнати между страните уговорки ответникът Р. Г. да плати получената от ищеца П. Х. сума 9838 лв. на [фирма], [населено място] „за присъединяване и откриване на партиди към EVN” за обекти на ищеца в сграда, построена от ответника. В исковата молба е изложено още, че ответникът не предприел мерки за присъединяване на обектите на ищеца към електроразпределителната мрежа до месец май 2011 г., поради което ищецът депозирал заявление до Е. за сключване на окончателни договори за присъединяване и откриване на индивидуални партиди, за което заплатил съответните такси. Ищецът е заявил петитум със следното съдържание – „да осъдите ответника да ми заплати сумата 9838 лв., съставляваща платено от мен присъединяване и откриване на партиди към Е.…, както и да ми присъдите законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата от ответника, ведно с направените по делото разноски”. Обстоятелствената част на исковата молба е непълна по отношение на обстоятелствата, относими към съдържанието на уговорките и по – конкретно за правата и задълженията, които страните са поели във връзка с предоставяне на процесната сума, като от изложените твърдения не е ясно дали същата сума е предоставена за плащане на вече извършено авансово плащане от страна на ответника или за бъдещи фактически и правни действия, които следва да бъдат предприети от негова страна, съответно не са описани тези действия, които ищецът е възложил на ответника и с оглед изпълнението на които е предоставил процесната сума. Липсата на изложение в исковата молба относно посочените обстоятелства е довело до неизпълнение на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, възпрепятстващо определянето на правното основание на претенцията, респективно разглеждането на спора по същество.
Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не релевират основания за допускане на касационен контрол, тъй като третират наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК при редовно сезиране на въззивния съд, а възникналият въпрос за допустимостта на въззивното решение, респективно за допустимостта на предявения иск предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по съществото на спора и предпоставят преценка за тяхната релевантност само при допустимост на въззивното решение.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в посочената по – горе обжалвана част само относно преценката за вероятна недопустимост на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Г. Х. срещу решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав в частта, с която Бургаски окръжен съд се е произнесъл по иска на П. Г. Х. против Р. Т. Г. с правно основание чл. 55, ал.1, предложение 1 ЗЗД за заплащане на сумата 276 лв. с лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, включително в частта, с която Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 174 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие по чл. 247 ГПК относно същия иск, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5896/2015 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав в останалата обжалвана част.
Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Г. Х. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Определението, с което е допуснато касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: