О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София, 05.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №1217 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – В., срещу решение от 20.02.2018г., постановено по в. гр.д.№ 16/2018г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 20.11.2017г. по гр.д.№ 1371/2017г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявения от Д. А. Я. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. А. Я., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Д. А. Я. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.04.2017г. – влизане в сила на оправдателната присада, до окончателното изплащане на сумата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, въззивният съд е взел предвид, че повдигнатите на ищцата две незаконни обвинения са за тежки умишлени престъпления, като първото – по чл. чл. 256, ал.2, вр. ал.1 от НК, макар и поддържано само в досъдебното производство и за период от около 7 месеца е с голяма тежест, заради предвиденото наказание лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК за заемане на определена длъжност и упражняване на професия, а второто обвинение – това по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 НК, е за престъпление по служба, представляващо особен тежък случай, за което също е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, като то е подържано в много продължителен период от около пет години и девет месеца, пред три съдебни инстанции и обосновава много голям интензитет на моралните вреди. Прието е от съда, че, много по-голям интензитет на вредите обосновава и обстоятелството, че незаконното обвинение на ищцата е за умишлени престъпления в област, в която е професионалната й реализация, а именно работата й като главен инспектор по приходите в отдел „Контрол“, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП В. и е във връзка с нарушения на задълженията й при извършване на проверка на данъчнозадължено лице и възстановяване на ДДС. Установено е, че преди повдигане на обвинението ищцата, която е неосъждан човек, с високи морални качества, се е ползвала с доверие и авторитет в обществото и сред колегите си, с високо образование и доказани професионални качества тя е била с изградена кариера в системата на данъчната администрация и е заемала длъжност след спечелен конкурс. Към датата на повдигане на обвиненията тя е била на 45 години, в зряла, активна възраст, общителна и контактна, удовлетворена от успешната си професионална реализация, с установено добро социално положение, с реални възможности за надграждане и развитие, със здраво семейство. Прието е от съда, че след повдигане на незаконното обвинение, животът на ищцата изцяло се променил, като тя преживяла и продължила да изживява в хода на цялото наказателно производство шок, стрес, страх, безсилие, тревожност, престанала да се храни, драстично отслабнала, не спяла нощем, изпитвала срам да каже на родителите си и да обясни на децата си, била изолирана от колегите си, усещала негативното им отношение, загубила авторитет, затворила се в себе си, социалният й живот бил силно ограничен. Изложени са съображенията на съда, че преки вреди от незаконното обвинение са и всички тревоги, стрес и притеснения, преживявани при трикратното й привличане като обвиняем с измененията на обвинението, при прекратяване на първото съдебно производство и връщане на прокурора /по нохд № 425/2013 г. В./ и при провеждане на множество съдебни заседания / общо 16/ по второто дело /нохд № 227/2014 г. по описа на В./ и стреса от личното участие по тях, както и негативните преживявания от неизвестността при поддържането на незаконното обвинение след оправдателната присъда на окръжния съд пред още две инстанции, продължило до 27.04.2017 г. Установено е също, че наред с търсената наказателна отговорност ищцата е преживяла и стрес от вероятността да отговоря имуществено и то в огромен размер за деянието, в което е била обвинена. Наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ е най-леката и е действала за двегодишен срок, поради което е прието, че не е ограничила в значителна степен правата на ищцата, освен в имущественото й състояние за този период. Прието е от съда, че незаконното обвинение първо в две, а след това – в едно престъпление, но такива, които са тясно свързани с професионалната област на ищцата, са накърнени в много голяма степен нематериални ценности като честта, достойнството, авторитета и името й на уважавана личност, професионалист и специалист в данъчното законодателство. Изложени са съображенията на съда, че вредите, които ищцата търпи от обвинението са с много по-голям интензитет, защото очакванията и изискванията на обществото към данъчните служители за почтеност и спазване на законите са много по-завишени, още повече, имайки предвид обществената чувствителност към проблемите свързани с корупцията и борбата срещу нея и поставянето на обвинението срещу ищцата /и другите данъчни служители/ във фокуса на обществения интерес и публичното му отразяване и наблюдаване в производството пред ВКС като дело с голям обществен интерес. Прието е, че в тази насока, преки вреди от незаконното обвинение /за второто престъпление/ са и негативните преживявания от публикациите в информационните издания от 2015 г. и 2016 г. с насоченост на текстовете към съпричастност на ищцата в качеството й на данъчен служител към крупни схеми за източване на ДДС и подпомагане на популярни личности с лоша слава. Изложени са съображенията на съда, че в този смисъл и по-значителни от обичайните са негативните преживявания на ищцата от поставянето й в изолация и отдръпването на колегите й, за да не се злепоставят те и да не бъдат замесени с обвинените в престъпната схема данъчни служители. При определяне на обезщетението за вредите в насока на по-висок размер е отчетено също така, че с незаконното обвинение е било прекъснато и професионалното развитие на ищцата в данъчната администрация, където тя е вложила голям период от живота си с многогодишен труд и усилия за професионално израстване и създаване на авторитет, като в периода от освобождаването й от длъжност на 26.08.2011 г. до прекратяването на служебното й правоотношение по взаимно съгласие на 26.10.2015 г., тя е останала и изобщо без средства от заплата и без право на труд и без всякакви перспективи за неопределено време. Прието е, че това прекъсване на професионалната й реализация е безвъзвратно, доколкото е била принудена от липсата на средства и продължителността на производството да напусне службата си и да започне нова работа, представляваща различна професия, където е начинаеща на петдесетгодишна възраст. Прието е, че незаконното обвинение е попречило на личност с изградени трудови навици и висока квалификация с възможност за кариерно развитие, ползващо се с авторитет, да загуби всички професионални и социални придобивки, които имат нематериален характер, а продължителният срок на досъдебното производство, както и неоснователното поддържане на обвинението е довело до необратимост на този негатив, като обвинението е рефлектирано по много тежък начин върху личното й и професионално достойнство. Също в насока на по-голям размер на обезщетението на вредите, е взето предвид отражението на незаконното обвинение върху личния живот на ищцата, разрива в семейството й и отдръпването на партньора й. Предвид характера, вида, интензитета на негативните последици от незаконното обвинение върху личността на ищцата и с оглед конкретните социално -икономически условия и стандарта на живот в страната, въззивният съд е намерил за справедливо обезщетение, което би репарирало установените неимуществени вреди, търпяни от ищцата, в размер на сумата от 32 000 лв.
Касаторът Прокуратура на Република България сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 ППВС №4/1968г., ТР №3/2005г. ОСГК ВКС, т.3 и т.11 и с посочени решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, постановени по реда на чл.290 ГПК. Касаторът поддържа, че с въззивното решение в противоречие с решение по гр.д.№5599/2015 на ВКС, ІVг.о., въззивният съд не е отчел обстоятелството, свързано с оправдаването на ищцата още с първоинстанционния акт и по-ниския интензитет на вредите след този акт, свързани единствено с негативните преживявания от неизвестността /депозираните протести/. Доводите са неоснователни. С цитираното решение при определяне размера на обезщетението е отчетено оправдаването на лицето на първа инстанция и протестирането на присъдата пред въззивната инстанция, докато в настоящия случай са различни и те са отчетени – отчетени са негативните преживявания от неизвестността при поддържането на незаконното обвинение след оправдателната присъда на окръжния съд пред още две инстанции. Според касатора въззивният съд не е отчел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, срокът на производството /5 години и 9 месеца/ е разумен. Въззивният съд не е приел, че наказателното преследване е продължило неразумно дълго, а е отчетена продължителността на наказателното преследване като обстоятелство, което е от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно установената практика на ВКС, вкл. посочената от касатора.
Касаторът сочи, че размерът на обезщетението не е съобразен със стандарта на живот и с икономическите условия на живот в страната към времето на причиняване, като не е отчетено, че периодът с най-голям интензитет на вредитие е този на подвигнато обвинение и временно отстраняване от работа – м.08.2011г. Доводите на касатора за несъобразяване на социално-икономическите условия в страната от въззивния съд предпоставят различна от приетата за установена от въззивния съд по конкретното дело /при отчетени като преки вреди от незаконното обвинение и всички тревоги, стрес и притеснения, преживявани при трикратното й привличане като обвиняем с измененията на обвинението, при прекратяване на първото съдебно производство и връщане на прокурора /по нохд № 425/2013 г. В./ и при провеждане на множество съдебни заседания / общо 16/ по второто дело /нохд № 227/2014 г. по описа на В./ и стреса от личното участие по тях/. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Касаторът сочи също, че: като не е съобразил темповете на икономическия растеж и промените в стандарта на живот при паричното остойностяване на причинените неимуществени вреди, АС е постановил очевидно неправилно решение. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/.
Касаторът е посочил в изложението към касационната жалба, че: някои от обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са съобразени несъответно с конкретната интензивност на претърпените морални вреди, като е изложил и съображения в тази насока по отношение на отделни обстоятелства. Касаторът е посочил също , че: превратно са оценени други обстоятелства – без установена връзка с незаконното обвинение /при изложени във въззвивното решение съображения в тази насока/ . Тези доводи представляват касационни оплаквания, от основателността на които е предпоставен поставения от касатора правен въпрос. Такава преценка обаче може да бъде направена едва при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато. Съгласно приетото в мотивите по т.1 от ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК, посочените от касатора решения и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.02.2018г., постановено по в. гр.д.№ 16/2018г. на Апелативен съд – В. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: