О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 17.03.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 788 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1844/19.02.2016г. на А. П. Х. и Л. Д. Х., чрез адв. В. Р., срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставено в сила определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело № 3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. с вх. № 2764/16.04.2015г. против решение № 51/25.03.2015г. по гр.д. № 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1050/04.06.2014г. по гр.д. № 3077/2011г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2 564.10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447,32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и исковете са отхвърлени; оставена е без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение
№ 51/25.03.2015г. по гр.д. № 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл.49 ЗЗД и е отменено определение
№ 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х. са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693.99 лв.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят по същество излага доводи за неправилност на изводите формирани от ВКС, IV г.о. в Определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело №3824/2015 г. по отношение на преценката за допускане до касационно обжалване на касационната жалба в частта, касаеща исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оглед връзката им на обусловеност с исковете по чл. 34 ЗЗД, вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 143 З.. Искането е за отмяна на обжалваното определение изцяло и допускане на касационно обжалване на предявената касационна жалба. Релевира се възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна в производството разноски.
Ответната страна [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ч., взема становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата в частта насочена срещу определението в частта, с която е оставено в сила определение № 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. с вх.
№ 2764/16.04.2015г. против решение № 51/25.03.2015г. по гр.д.
№ 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1050/04.06.2014г. по гр.д. № 3077/2011г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2 564. 10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата
447, 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и исковете са отхвърлени е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното определение на ВКС инстанционният контрол, предвиден в чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1 ГПК, по отношение на определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело № 3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба против решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд е изчерпан.
Жалбата в частта насочена срещу определението в частта, с която е отменено определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х. са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693.99 лв. е също недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателите. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно. След като искането на страна за предоставяне на защита и съдействие е удовлетворено, последващото му разглеждане е лишено от основание. Предвид изложеното и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата си част, с която се обжалва определението, в частта му с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение
№ 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение
№ 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл.49 ЗЗД, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение преграждащо развитието на делото, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Развитието на делото е обусловено от преценката на съда за наличието или липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Проверката на посочените основания няма за цел да допусне контрол върху решението по индивидуалния правен спор независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а напротив да реализира дейност по установяване съществуването на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с конкретен правен спор. Когато въззивният съд при разрешаване на делото се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в отклонение от съдебната практика или разрешаването на тези въпроси налага изоставяне на разрешенията в съществуващата практика, съответно преодоляване недостатъците на правната уредба при непълнота, неяснота или противоречивост на нормите, Върховният касационен съд се произнася по съществото на касационната жалба, за да уеднакви съдебната практика, да предотврати формиране на неправилна съдебна практика или да формира такава, когато липсва.Дейността по селекция на жалбите няма правораздавателен характер. Същата е условие чрез касационното производство да се осъществи не само правораздавателната, но и неправосъдната функция на ВКС по чл. 124 Конституцията на Република България – върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите с цел пряка защита на правото и законността. Правото на касационно обжалване на заинтересованата страна не се преднамира, а се поражда в резултат на положителния извод за наличие на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението на ВКС в обратен смисъл не решава спора относно несъществуването на субективното процесуално право на касационно обжалване и затова няма преграждащ характер, според чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалването е изрично предвидено в закона – чл.274, ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.
№ 1844/19.02.2016г. на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, в частта му, с която е оставено в сила определение
№ 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. с вх. № 2764/16.04.2015г. против решение № 51/25.03.2015г. по гр.д. № 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1050/04.06.2014 г. по гр.д. № 3077/2011г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата
2 564.10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447, 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и исковете са отхвърлени и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх.
№ 1844/19.02.2016г. на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, в частта му, с която е отменено определение
№ 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х. са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693.99 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл.49 ЗЗД.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. и е прекратено производството по делото.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: