2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр. София, 25.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Светла Бояджиева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2774/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивно решение №1973/23.04.2018г., постановено по в.гр.д. 218/18г. на Благоевградски окръжен съд, с което е осъдена П. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на ищеца В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., причинени от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 159а, ал.1, пр.1 и пр.4, във връзка с чл.20, ал.2 НК(набиране и приемане на лица за извършване на развратни действия). В жалбата са изложени доводи, че съдът не е взел предвид установени по делото факти(леката мярка за неотклонение, поведението на ищеца, обусловило продължителността на съдебната фаза) и е отчел други факти, които не са доказани(повишената тревожност и депресивно състояние).
Във връзка с тези доводи в изложението за нарушение на чл.52 ЗЗД и чл.236, ал.2 ГПК, се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД във връзка с чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът е длъжен да обсъди вида на наложената мярка за неотклонение, поведението на ищеца, причинило неразумния срок на производството и липсата на доказателства за претърпените емоционални страдания.
С обжалваното въззивно решение Б. е приел, че ищецът е бил обвинен в три тежки еднородни престъпления по чл. 159а, ал.1, пр.1 и пр.4, във връзка с чл.20, ал.2 НК(набиране и приемане на лица за извършване на развратни действия), за които се е предвиждало наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба до 10000лв., имал е чисто съдебно минало, продължителността на производството след влязлата в сила оправдателна присъда била 6г. и 8 месеца, което се е дължало на фактическата сложност на делото(съдебни поръчки за призоваване на свидетели от Гърция) и на поведението на ищеца и процесуалния му представител, не са били прилагани тежки мерки за неотклонение, а „парична гаранция“ и „подписка“, емоционалните страдания били доказани от свидетелските показания и се изразявали в промени в личността и характера, разстроени отношения в семейството, загуба на социални контакти и приятелки кръг, повишена тревожност и депресивно поведение. Едновременно с това не били доказани трайни негативни последици за психичното здраве на ищеца, за трудовата му реализация, за семейната му сфера и за репутацията му в социалната среда. По тези причини, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 8000лв..
От мотивите към въззивното решение е видно, че поставеният в изложението въпрос не е обуславящ, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение е необходимо на първо място да е осъществена общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно касаторът да е поставил въпрос, който е от значение за изхода на делото и по който въззивният съд се е произнесъл(т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като няма връзка с изводите на въззивния съд. За разлика от становището на П., че съдът не е обсъдил посочените в касационната жалба правнорелевантни факти при определянето на справедливия размер на обезщетението, Б. е отчел вида на наложените мерки за неотклонение и е приел, че продължителният срок на наказателното производството е причинен от изпълняваните съдебни поръчки в Гърция, а не само от поведението на ищеца и процесуалния му представител, както и че емоционалните страдания са доказани от свидетелските показания и представляват обичайните неблагоприятни последици при незаконно повдигнато обвинение.
Тъй като не е осъществена общата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, то липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1973/23.04.2018г., постановено по в.гр.д. 218/18г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: