5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 820
гр. София, 03.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1798 по описа за 2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столичен инспекторат – [населено място], подадена чрез адвокат С. М. Л. – Н. против решение № 854 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 4889/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав.
Ответникът – Т. Л. Г., чрез адвокат И. П. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на СГС /Софийски градски съд/ се е произнесъл по предявените против касатора от ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, имуществената претенция до размер на сумата 4638.90 лв., ведно със законната лихва от 24.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е присъдил разноски за въззивното производство, като е потвърдил първоинстанционното решение № 8103 от 16.01.2017 г. по гр. дело № 43654/2015 г. на СРС /Софийски районен съд/, ІІ ГК, 68 състав в уважената част на исковете, включително в частта относно присъдените на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6 ГПК разноски. За да постанови този резултат въззивният съд приема, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като дейността на Отдел „Контрол на търговската дейност“ в Столичен инспекторат, към който е работил ищеца, като началник на Сектор „Контрол на търговската дейност“ е преустановена за периода 25.05.2015 г. – 31.07.2015г., но не поради липсата на обективно съществуващи основания, а в изпълнение на издадена от директора на инспектората заповед.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, за които се твърди, че формират предпоставки за допускане на касационно обжалване. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран въпрос със следното съдържание: „В какви случаи и при какви обстоятелства, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право?“. Твърдението на касатора, че цитираният въпрос е обусловил „решаващата воля на въззивния съд“ е необосновано. Съдът е упражнил контрол върху преценка на работодателя, относно причините за спиране на работата, но не във връзка с обсъждане твърдението на ищеца за злоупотреба с право, а предвид естеството на основанията за спиране на работата, по – конкретно по въпроса, имат ли обективен характер. Поради формулирането на въпрос, обективиращ хипотеза, която не е обсъдена от СГС, не е налице общо основание и затова по него липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран въпрос със следното съдържание: „Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи ?“. И този въпрос не е съобразен с процесуалните действия на СГС и развитите в решението мотиви. Във въззивното производство са допуснати свидетели на жалбоподателя, които са разпитани относно твърдението му, че работата е била спряна, показанията им са обсъдени с останалите доказателства, изложени са фактически и правни констатации и изводи по спора за правомерността на уволнението. Затова твърдението за отклонение от практиката и конкретно от решение по гр. дело № 1609/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС е необосновано. Изложеното налага извод за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. Страната се позовава на решение по гр. дело № 3455/2015 г. на състав на ІV г.о., както и на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, за да подкрепи доводите си за произнасяне на въззивната инстанция по обстоятелства, по които не са направени оплаквания в жалбата, като въвежда следният въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по злоупотреба с право, без този въпрос да е повдигнат във въззивната жалба и в писмения отговор по нея, в случай, че приема, че е налице такава злоупотреба с право в решението си, длъжен ли е въззивният съд да направи допълване към доклада по делото и даде указания на страните, в случай, че първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя?“. С цитирания въпрос не се релевира общо основание, а поради това и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като СГС не е разглеждал твърденията за злоупотреба с право. Не са формирани правни разрешения, поради което въпросът е ирелевантен. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че въпросите трябва да произтичат от решаващи мотиви на въззивния съд, в случая е поставен въпрос, по който няма произнасяне, респективно не е налице общо основание. Следователно изложението не обуславя предпоставки за разглеждане на жалбата. Тези съображения трябва да се имат предвид и по отношение на въпросът – „Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе служебно по въпроса за злоупотреба с право, без той да е поставен изрично във въззивната жалба или писмения отговор ?“. С него се обективира хипотеза, съвпадаща по съдържание с предходния въпрос, означен с 4. Поставен е и следният въпрос – „Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други за недоказани ?“. Въвеждането му е извършено с оглед на твърдението, че СГС не е посочил, въз основа на кои доказателства е приел, че е налице злоупотреба с право. Същото твърдение не е съобразено с мотивите на въззивната инстанция, в които няма изводи, относими към злоупотребата с право. Следователно цитираният въпрос е ирелевантен, не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а поради това и допълнителни основания по т. 1 на нормата. Цитираната практика не обосновава твърдението за наличие на предпоставки за разглеждане на жалбата по същество. В изложението се въвеждат още две основания – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Първото е включено към въпросът – „Длъжен ли е работодателя да посочи в обжалваната заповед, с която прекратява трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ, фактическите основания, наложили спиране на работата в сектора, в който е работил ищеца?“. С този въпрос не е обосновано приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са мотивирани допълнителни основания. Другото основание, по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Касаторът няма аргументирано изложение по отношение на това основание, тъй като го свързва със съставите по чл. 281, т. 3 ГПК. Затова следва да се приеме липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по въпроси, които касаят целесъобразността на взетото от работодателя решение за спиране на работата?“. По този въпрос СГС се е произнесъл и както се посочи по – горе е приел, че дейността на Отдел „Контрол на търговската дейност“ в Столичен инспекторат, към който е работил ищеца, като началник на Сектор „Контрол на търговската дейност“ е преустановена за периода 25.05.2015 г. – 31.07.2015г., но не поради липсата на обективно съществуващи основания, а в изпълнение на издадена от директора на инспектората заповед. Изводите на съда са в отклонение от разрешенията в практиката – решение по гр. дело № 977/2014 г., решение по гр. дело № 3695/2014 г. на състави на ВКС, ІV г.о. относно значението на причините за временното преустановяване на работата и относимостта им към предмета на съдебния контрол за законосъобразност на уволнението. По поставения въпрос в практиката, обективирана с цитираните решения са формирани правни разрешения, съгласно които конкретните проявления от организационен или икономически характер, обусловили спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са без значение за изхода на спора.
Изложеното налага извод за наличието на общо и допълнително основание за допускане за разглеждане на жалбата, предвид установените в производството по чл. 288 ГПК релевантност на поставения правен въпрос и отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, само по посочения въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 854 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 4889/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV – Б въззивен състав в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 172.77 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: