О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 14.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №5670/2015год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Ч., подадена чрез адв.И., срещу въззивно решение №114 от 29.06.2015г. на Окръжен съд [населено място] (ЯОС), постановено по в.гр.д.№ 188/2015г., с което е потвърдено решение №186 от 20.03.2015г., постановено по гр.д. № 282/2014г. от Ямболски районен съд, и Р. Х. Ч. е осъдена да заплати на Частен съдебен изпълнител П. Р. с peг.№835 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място] разноски за въззивната инстанция в размер на 1003лв. адвокатски хонорар. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен изцяло искът на Р. Х. Ч., предявен на основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ срещу ЧСИ П. Р. с peг.№835 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място], за присъждане на за сумата 5282 лв. – разликата която ищцата е осъдена да заплати на Н. Н., поради невъзстановяване от ЧСИ на цялата преведена от него сума по изпълнително дело №20089350400167, 3600 лв. – равняващи се на средномесечен наем от по 100 лв. на месец за 1/2 ид. ч. от жилището, от чието ползване ищцата е била лишена за периода м .06.2008 год. – м.06.2011 год., 1469,34 лв. – заплатени от ищцата такси и хонорари по водени от и срещу ищцата дела, както и исковете с правно чл. 86,ал.1 ЗЗД на обща стойност 6944,89 лв. за периода 02.06.2008 год. – 02.07.2013 год. и чл. 74,ал.1 ЗЧСИ , вр. чл. 52 ЗЗД за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 4000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по един материалноправен и два процесуалноправни въпроса. Като такива счита въпросите : ”1. Носи ли отговорност ЧСИ П. Р. по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, издала Постановление от 02.06.2008г. за възлагане на 1/2 идеална част от недвижим имот по изп. дело № 20088350400167/2008г. с което на Н. Н. Н. (бивш съпруг на касаторката) е възложена 1/2 идеална част от апартамент 32, ет. 8, вх. А, в жилищната сграда на Ж. „Б.” в комплекс „Д.”, [населено място], [жилищен адрес] след като това нейно действие по принудителното изпълнение е обявено за неправилно и незаконосъобразно с влязло в сила решение № 350 от 16.09.2008г. на Окръжен съд – [населено място], по гражданско дело № 589/2008 г.?; 2. Как е изтълкувано от Въззивния съд разпределянето на доказателствената тежест в казуса, по отношение доказването на твърдяното лишаване на касаторката от правото да ползва своята част от процесния имот, с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК? и 3. Как е изтълкувано от Въззивния съд извършеното връчване на книжата (призовките и съобщенията), от страна на ЧСИ П. Р., на касаторката, чрез нейния бивш съпруг Н. Н., на когото е възложена нейната 1/2 идеална част от процесното жилище, по време на тяхната фактическа раздяла и след като по делото липсват доказателства за твърденията на Н., че е живял на адреса на жалбоподателката?” Позовава се на следните, приложени към Изложението, актове на Върховната съдебна инстанция: Решение № 467 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 231/2009 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС; Решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр.д. № 673/2009 г., Г.К., I Г.О. на ВКС; Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/2011 г., Г.К., III Г.О. на ВКС; Решение № 264 от 08.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС; Определение № 278 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 630/2010 г., Г.К., I Г.О. на ВКС.
Ответната страна П. Ц. Р., в качеството си на ЧСИ, в представен писмен отговор чрез адв.Н., взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски в размер 803лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.74 ЗЧСИ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, който има за предмет репариране на действителни вреди, настъпили вследствие неправомерни действия на ЧСИ, при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие, вреди и причинна връзка между тях, а вината се презюмира до доказване на обратното; че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението по жалбата; че с решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено нещо по отношение съществуващото потестативно право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос на този процес; че относно обстоятелствата от значение за отговорността по чл.74 ал.1/ЗЧСИ сила на присъдено нещо не се формира, правноустановителното действие на решението не се изразява в установена противоправност на обжалваното съдебно – изпълнително действие, ако бъде отменено; че противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни. С оглед на горните постановки е обосновал извод, че основателността на исковете следва да се преценява като се търси наличието на доказана вреда, която е пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане, но такава в случая не е налице и по делото не е проведено пълно главно доказване на този релевантен факт по отношение на всички претендирани от ищцата суми. Посочил е също, че ЧСИ П. Р. не е извършила нито едно действие по изпълнителното дело, по което длъжник е ищцата Р. Х. Ч., което да не е регламентирано от закона, независимо от факта дали същото е обжалвано и какъв е резултата от обжалването, както и че всички действия по изпълнението, предприети в от ЧСИ са предписани от закона, същата е имала право да ги извърши в т.ч. връчване на призовка за доброволно изпълнение, връчване на съобщения, продан и възлагане на процесния недвижим имот до размера на ? ид.ч. ; че силата на присъдено нещо на решение №350/16.09.2008 год. не влияе на крайната преценка на съда в конкретния казус, тъй като сила на присъдено нещо по процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на ЧСИ би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на нарушението /Р.№184/21.09.2011 г. на ВКС/; че претендираната сума от ищцата в размер на 5582 лв.,/сумата която е осъдена да заплати на бившия си съпруг след отмяна на постановлението за възлагане/ в преобладаващата си част съставлява незаплатени от самата ищца задължения, а именно:3997.27 лв. задължение към взискателя по процесното изпълнително дело, 1172 лв. задължение към АДВ или общо сумата от 5169.99 лв., преведена от ЧСИ към взискателя и АДВ е погасяване на дължими плащания от страна на Ч.; че отмяната на постановлението за възлагане с решение №350/16.06.2008 год. по гр.д. №589/2008 год. на Сливенски окръжен съд по никакъв начин пряко не обвързва със своите последици претендираните от ищцата имуществени вреди, защото както се посочи по-горе сумата преведена от ЧСИ е послужила за погасяване на тези дължими задължения; че останалата част от сумата съставлява съответно 484.32 лв. такси и 100 лв. възнаграждение за вещо лице. Съдът е приел и това, че вреда за ищцата в горния размер би настъпила, ако ЧСИ е заплатил недължими от нея суми , в който случай освен вреда щеше да е налице и другата материално-правна предпоставка на закона – виновност. В противен случай би се достигнало до заплащане от страна на бившия съпруг Н.Н. на недължими от него суми, респективно погасяване на чужди задължения/тези на ищцата/. Счел е за недоказано след анализ на доказателствата по делото и наличието на вреда в претендирания размер от 3600лв., която да е пряка и непосредствена последица от отмяната на постановлението за възлагане. За неоснователна е счел и претенцията за присъждане на сторените от ищцата разходи, съставляващи такси и разноски по гр.д.№6448/2011 год. по описа на Сливенски районен съд както и тези по изп.д. №20088350400167, тъй като е обосновал извод, че последните са изцяло по вина на същата, поради незаплащане доброволно на дължимите суми по изп.л. от 14.01.2008 год., издаден по НЧХД №1244/2005 год. и изплатените от бившият съпруг задължения.Приел е и това, че тези разходи по никакъв начин не са в пряка причинна връзка с действията на ЧСИ по възлагане на ? ид.ч. от апартамента, респ. от отмяната на постановлението за възлагане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай и трите поставени от касатора въпроса не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Първият въпрос е фактически, свързан е с фактите, подлежащи на установяване в процеса. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Не са правни въпроси и посочените от касатора като процесуалноправни такива в изложението. По естеството си това са оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Доводите за необоснованост и неправилност на решението, за допуснати от съда процесуални нарушения не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са касационни оплаквания по чл.281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на жалбата. Последните не могат да обосноват извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава, поддържана от касатора. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в настоящия случай касаторът не е обосновал в изложението си и своето твърдение за наличие на основанието по т.1 на чл.280 ГПК. Същият се е позовал на поредица от съдебни актове, но не е посочил правното разрешение по кой правен въпрос на кой съдебен акт от приложените противоречи и в какво се състои противоречието.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от ЯОС въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени такива в размер 803лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №114 от 29.06.2015г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№ 188/2015г.
ОСЪЖДА Р. Х. Ч. да заплати на Частен съдебен изпълнител П. Ц. Р. с peг.№835 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място], 803лв. деловодни разноски, сторени в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: