О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 09.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2354 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4542 от 12.02.2018 г., подадена от Ж. И. Д. и приподписана от служебен адвокат И. В. – В. от АК – В. против решение № 1961 от 28.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 730/2000 г. на ОС – Варна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация ДП „Български спортен тотализатор” е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат А. М. от АК – В.. Възразява срещу допускане на обжалването.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е оставена без уважение молбата по чл. 247 ГПК, подадена от Ж. И. Д., съдържаща искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение от 20.10.2000 г., постановено по в.гр.д.№ 730/2000 г. на ОС – Варна, като за административен адрес на имота, предмет на иска, бъде вписано „ [улица] [улица]” вместо „ [улица].
Въззивният съд се е мотивирал, че с постановеното през 2000 г. решение е отменено първоинстанционното и вместо него е постановено друго, с което въззиваемите (сред които и Ж. И. Д.) са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят имот, представляващ магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в [населено място], партерния етаж на сградата на [улица], изградена в имот с пл.№ * по плана на 8-ми подрайон на града, в състоянието му съгласно предавателен протокол от 11.08.1993 г. Този административен адрес е отразен както в мотивите, така и в диспозитива на решението и съответства на посоченото от ищеца и във всички книжа по делото. По тази причина е прието, че не е налице противоречие между формираната от съда воля в мотивите и тази, обективирана в диспозитива на въззивното решение. Евентуално констатирани след приключване на делото несъответствия между действителния административен адрес, вписан в разписните листи и посочения такъв по табела на самия имот (в каквато насока са доводите в молбата за поправка на ОФГ и представените с нея документи) не съставлява очевидна фактическа грешка и не е основание за ревизиране на решението по реда на чл. 247 ГПК.
Извършвайки преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в случая такива не са налице.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката е поставила въпросите:
1) „Нищожно ли е съдебно решение за поправка на съдебно решение, постановено от съдебен състав, различен от този, който се е произнесъл с първоначално сгрешено решение?” и
2) „Може ли съдът да постанови решение по чл. 108 ЗС, което има СПН, за недвижим имот, описан с административен адрес, който не е индивидуализиран коректно?”
с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От една страна, съобразно т. 1 на ТР № 1 от 2010 г. по т. дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция се произнася налице ли са изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за селектиране на касационната жалба. Като общо основание за допускане на касационно обжалване се приема извеждането на правен въпрос, по който има произнасяне от въззивния съд и този материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело. Въпросът трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. От друга страна, по дефиниция очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК представлява несъответствие между изразената от съда воля в мотивите на съдебното решение и външното й обективиране в диспозитива.
Съобразявайки тези принципни положения, съставът на ВКС намира, че нито един от двата поставени от касаторката въпроса няма каквото и да е отношение към предпоставките, при които е възможно да се постанови поправка на ОФГ по реда на чл. 247 ГПК. Това означава, че и двата въпроса нямат обуславящо значение за произнасянето в атакувания акт. В настоящия случай формираната воля на съда, обективирана с решението, предмет на искането по чл. 247 ГПК, съвпада с фактическите и правни изводи, съдържащи се в мотивите на акта. По своята същност заявеното от Ж. И. Д. искане не е такова по смисъла на чл. 247 ГПК, защото търси не отстраняване на несъответствие между действителна и изявена воля, а има за цел да постигне промяна в съдържанието на формираната от съда воля. Такъв резултат би могъл да бъде цел и задача на производство по обжалване на акта, а не на производство по поправка на очевидна фактическа грешка.
Съдът отчита още, че първият от въпросите тангира към основанието за допускане на обжалването, регламентирано с чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, съгласно което, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност. Такъв порок, а така също и недопустимост или очевидна неправилност, в случая не са налице. Легално определение на понятието „нищожност” на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг закон. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице по отношение на атакуваното решение. В частност – решението е постановено в надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава; волята на съда е обективирана ясно и разбираемо. Нито буквалният текст на Закона, нито доктрината или съдебната практика съдържат изискване съдебното решение за поправка да бъде постановено от съдебен състав, чийто персонален състав да е идентичен с този, който се е постановил акта, чиято поправка се иска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1961 от 28.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 730/2000 г. на ОС – Варна.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: