3
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 33/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 20.11. 2012 година
В. касационен съд на Република България и В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България, смесен петчленен състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 33/2012 година
Производството е по чл.135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.8 от Закона за съдебната власт.
Образувано е по повдигнат от Варненския районен съд, 26-ти състав, с определение № 10797 от 26.07.2012 год. по гр.дело № 10690/2012 год., спор за подсъдност с Административния съд-В.. Спорът касае предявения на 20.07.2012 год. пред Административен съд-Варна иск от П. Я. П. от [населено място] срещу В.”Н.Й.В.”, [населено място] и м. на о. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от осъществена спрямо ищеца пряка дискриминация. С определение № 3365 от 23.07.2012 год. Административният съд-В. прекратил производството по адм.дело № 2806/2012 год. и изпратил същото по компетентност на Варненския районен съд.
За да се произнесе, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
В обстоятелствената част на исковата молба вх.№ 14374 от 20.07.2012 год. се твърди, че с влязло в сила на 04.03.2012 год. решение на К. за защита от дискриминация била установена осъществена от работодателя В. и от м. на о. пряка дискриминация по признак „обществено положение”-първият ответник изплащал на ищеца като цивилен служител по-ниско по размер основно месечно възнаграждение в сравнение с получаваното от кадровите военнослужещи в същото звено, а вторият ответник не изпълнил задълженията си по чл.275, ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.297, ал.3 ЗОВРСБ, като не издал административен акт, съотв. разпореждане за изравняване на основните месечни трудови възнаграждения на цивилни и военнослужещи. Поддържа се, че след влизане в сила на решението на К. за защита от дискриминация, ответниците отказали да го изпълнят и да изплатят на ищеца дължимите разлики, съставляващи имуществени вреди. Претендира се и обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпило тежко увреждане на здравословното състояние на ищеца през периода 01.07.2007 год. – 04.03.2012 год.
П. състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения иск е Варненският районен съд, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност, поради следните съображения:
В чл.74, ал.1 и 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ са уредени две възможни хипотези за предявяване на иск за обезщетение при благоприятно за дискриминираното лице решение на К. за защита от дискриминация в проведено производство по реда на чл.50 и сл. от същия закон-или по общия исков ред /съгласно правилата на ГПК/ или по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-в случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. С оглед разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ във втория случай производството следва да се развие пред съответния административен съд /чл.203-чл.207 АПК/. Спецификата на нормата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр.обаче произтича от качеството на субекта, осъществил незаконното действие или бездействие. При искове за обезщетение за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субекта, извършил нарушението и засегнатото от дискриминацията лице, делата са подсъдни на общите съдилища /чл.71, ал.1 ЗЗДискр./, а когато исковете за обезщетение са за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт, в т.ч. и органи на местно самоуправление, каквито са общините, компетентен да разгледа делото е съответният административен съд /чл.74, ал.2 ЗЗДискр. във връзка с чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл.203-чл.207 АПК/.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, които твърди да са настъпили при и по повод трудово правоотношение с В.”Н.Й.В.”, [населено място], т.е. вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност с работодателя, като субект, извършил нарушения на права по трудов договор. Именно това обстоятелство предопределя и процесуалния ред за разглеждане на претенцията за обезщетение – делото е подсъдно на общите съдилища /чл.71, ал.1 ЗЗДискр./, независимо, че иска е предявен солидарно – и срещу м. на о. на Република България. Твърдяните факти и обстоятелства, касаещи основанието на претендираната солидарна отговорност на ответниците подлежат на установяване по един и същи съдопроизводствен ред – пред гражданския съд.
По изложените съображения, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по иска на П. Я. П. от [населено място] срещу В.”Н.Й.В.”, [населено място] и м. на о. на Република България /искова молба вх.№ 14374 от 20.07.2012 год./ е ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Варненския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: