О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София 28.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 274 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ф”АД срещу решение от 13.10.08г.по в.гр.дело № 239/08 г.на Окръжен съд-Монтана,с което е оставено в сила решението на РС-Монтана от 16.05.08г.по гр.дело № 730/07г.в частта,с която се прогласява нищожността на договор за покупко-продажба,сключен на 23.10.06г.с нот.акт № 131,том VІІ,рег. № 1* на нотариус И. Ф. ,с който Е. С. П.,представлявана от К. Л. С. е продала на касатора чрез пълномощника си земеделска земя,като сключен без съгласието на продавача- чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.
В изложението към касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответницата по касационната жалба Е. П. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че пълномощното с изх. № 85/21.06.06г.,с което е извършена сделката по нот.акт № 131/2006г.не е подписано от упълномощителя -ищцата Е. П. ,което установява соченото от нея основание за нищожност на договора за покупко-продажба – липса на съгласие в качеството й на продавач за сключването му.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Това основание ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго при промяна на икономическите условия и т.н.,какъвто не е настоящия случай. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е възпроизведен само законовия текст,без да е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на трайна практика по приложението на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
В изложението се правят доводи по съществото на спора,които не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 13.10.08г.,постановено по в.гр.дело № 239/08г.на Окръжен съд-Монтана по жалба на „Ф”АД гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.