О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 421/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Ч.,Б. Г. Ч.,Й. Г. П. и Л. Т. М.,чрез процесуалния им представител адв. А. Б. срещу решение № 1* от 07.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1978/2008 год.,с което е отменено решение № 50 от 15.04.2008 год.по гр.д. № 2100/2007 год. на Пловдивски районен съд,ХVІІ състав,в частта,с която е признато за установено по отношение на ОСЗГ П. правото на наследниците на С. Т. Ч. ,бивш жител на гр. П.,починал на 05.01.1973 год.,на възстнавовяване на собствеността върху гори,както следва :в м.”Г” от 2,050 дка;в м.”М” от 1,050 дка и в м.”К” от 6,070 дка,всички в землището на с. Д.,община П. и е отхвърлен иска на касаторите.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Поддържа се ,че по материалноправния въпрос относно кръга на годните писменни доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ,установяващи право на собственост,решението е постановено в противоречие с глобалната практиката на ВКС ,разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба-Министъра на земеделието и г. и Р. у. на горите П. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли установителния иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ въззивната инстанция е приела,че списъка на частните горовладелци,наименован „списък на стопаните,които притежават частни гори” не е годно доказателствено средство за правото на собственост на наследодателя на ищците – касатори,тъй като не съдържа достоверна дата по смисъла на чл.145 ал.1 ГПК/отм./,данни за автора и реда за съставянето му,както и за обстоятелствата,довели до това,за границите и землището на горите. Освен това не било ясно дали удостоверява право на собственост или друго право,тъй като не съдържа данни и за придобивния способ на правото. Тъй като двете представени удостоверения са към един и същи момент-1934 год.,но в тях е налице различие относно обема на собственост по отношение на г. в м.”Г” ,м.”М”и в м.”К”съдът не е могъл да направи извод дали отразяват данни от различни регистри-емлячен и данъчен,поради което и при липса на данни за границите на г. е отхвърлил иска.
Въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика,формирана в посочените решения от 04.01.2008 год.по гр.д. № 264/2007 год.на Софийски окръжен съд и решение №2 от 25.01.2008 год.по гр.д. №1707/2007 год.на РС- П. ,в които е прието,че при липса на нотариални или крепостни актове,нотариално заверени писменни договори,вписани протоколи за делба или съдебни актове,правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори се доказва с извлечения от емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисии по трудово-пеземлена собственост,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти,списъци по тях и други писменни доказателства,допустими по ГПК,поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено,че другите две основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 не са налице,тъй като първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите не са се позовали на ТР на ОСГК или на ПП. Основанието по т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 07.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1978/2008 год.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: