О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1304
София 24.09.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 475 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. чрез процесуалния представител М. Г. срещу въззивно решение № 234 от 22.10.08г.по гр.дело № 352/08г.на Великотърновския апелативен съд,с което е отменено решение № 74 от 4.04.08г.на Плевенския окръжен съд по гр.дело № 68/06г.в обжалваната му част и е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД против П. Г. Ц. и др.за разваляне на сключения на 6.09.1996г.приватизационен договор за продажба на изба „К”,обособена част от „Г”ЕАД гр. П. и по чл.88 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 70 673 лв ,представляваща пазарна стойност на изба”К”,ведно със законната лихва от 1.12.05г.до окончателното изплащане.
Със същото решение ,имащо характер на определение в тази му част,е оставено без уважение искането на ответницата И за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 10 000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен спор,който е от значение за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П. Г. Ц. чрез пълномощника си адв. Д поддържа,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В срока по чл.275 ал.1 от ГПК е подадена частна жалба от ответницата И,която обжалва решението в частта му,с която е оставено без уважение искането й за присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция. Счита,че е неправилно и моли да бъде отменено,като й се присъдят претендираните разноски. Представя писмени доказателства.
По касационната жалба:
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е посочена формално,като е възпроизведен текста на закона. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона,както и е от значение за развитие на правото.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
По частната жалба:
Разгледана по същество,е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. С въззивното решение съдът е отхвърлил предявения от А. за с. к. иск по чл.88 ал.1 от ЗЗД за сумата 70 673 лв срещу ответниците,в т.ч. и И. С. . Същата е представила своевременно по делото договор за правна помощ и съдействие,сключен с адв. Д,с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв,с отбелязване,че е внесено по банкова сметка. За да остави без уважение искането й за присъждане на разноски въззивният съд е изложил съображения,че не са представени доказателства,че договореното възнаграждение е внесено по посочената банкова сметка на упълномощения адвокат.
Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства – копие от данъчна фактура № 3/22.09.08г. и копие от вносна бележка от 23.09.08г. ,от които е видно,че сумата 10 000 лв,представляваща адвокатско възнаграждение, е внесена по посочената в договора за правна помощ банкова сметка. При това положение налице са предпоставките на чл.78 ал.3 от ГПК за присъждане в полза на ответницата И разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 10 000 лв,представляваща адвокатско възнаграждение .
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и в полза на частната жалбоподателка да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 22.10.08г.,постановено по гр.дело № 352/08г.на Великотърновския апелативен съд по жалба на А. за с. контрол.
ОТМЕНЯ решение № 234 от 22.10.08г.по гр.дело № 352/08г.на Великотърновския апелативен съд в частта с характер на определение,с което е оставено без уважение искането на И. В. С. за присъждане на разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 10 000 лв.
ОСЪЖДА А. за с. к. гр. С.,ул.”Г”№ 52А да заплати на И. В. С. от гр. П.,ЖК”К”бл.345 вх. Б ап.9 направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 10 000 лв/десет хиляди/представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.